Каменният кръг [bg]

— Не, не е робство — увери го Грей, но той много добре знаеше, че разликата е само юридическа, и бе вярно само доколкото тези хора можеха — ако оцелеят — да си върнат свободата след уречения срок. Един такъв слуга беше във всяко друго отношение роб на своя господар — с него можеха да сторят всичко, да го бичуват, да го жигосват, а той по закон нямаше право да напуска имота на господаря си без разрешение.

Както нямаше право и Джеймс Фрейзър.

— Вие няма да бъдете изпратен с останалите — каза Грей, без да го поглежда. — Вие не сте просто военнопленник, вие сте осъден изменник. Като такъв сте затворник на Негово Величество и присъдата ви не може да бъде заменена с изгнание без кралското одобрение. А Негово Величество не е дал одобрението си.

Джейми съзнаваше безбройните емоции, които бушуваха в него; под гнева имаше страх и мъка за съдбата на неговите хора, примесени с малък проблясък на срамно облекчение, че каквато и да бе участта му, нямаше да прекосява морето. Засрамен от това, той извърна студения си поглед към Грей.

— Златото — каза равно. — Заради него е, нали? — Докато оставаше и най-малкият шанс да разкрие онова, което знаеше за това почти митично съкровище, английската Корона нямаше да рискува да го изгуби в морето или сред диваците в колониите.

Майорът още не го поглеждаше, но сви леко рамене, почти в съгласие.

— Тогава къде ще ида аз? — Гласът му прозвуча дрезгаво в собствените му уши, когато започна да се съвзема от шока при новината.

Грей се зае да прибира документите си. Беше в началото на септември и топъл бриз нахлуваше през открехнатия прозорец и пръскаше хартиите.

— Нарича се Хелуотър. В Езерната област на Англия. Ще бъдете поверен на лорд Дънсейни, за да служите така, както той намери за добре. — Грей вдигна поглед, изражението в светлосините му очи бе неразгадаемо. — Аз ще ви посещавам веднъж на тримесечие… за да съм сигурен, че сте добре.