![Кърваво наказание [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/2/3/krvavo-nakazanie-bg-download.jpg)
Кърваво наказание [bg]
- Автор: Паттерсон Джеймс, Ледвидж Майкл
- Серия: „Майкъл Бенет“ #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-0935-3
- Переводчик: Диана Янакиева Кутева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кърваво наказание [bg]». Краткое содержание книги:
86.
„Слава богу! — въздъхнах облекчено. — Ако излезем оттук, семейството ми ще бъде в безопасност“. Това бе всичко, което исках.
Без да ме изпуска от прицел, той ме изведе от кухнята. Върнахме се във всекидневната. Но тогава със свободната си ръка той сграбчи Криси, която лежеше на дивана, още в пижамата си с лика на Барби.
— Не! — изкрещях. Но успях да се сдържа да не скоча върху него, защото се боях, че ще започне да стреля.
Само че сега Еди се разкрещя:
— Махай се от нея! — И скочи от дивана, като се опита да се вкопчи в Майър. Но полетя назад с още по-голяма скорост, след като мъжът го блъсна с коляно в гърдите.
— Дръж зверчетата си под контрол, Бенет, иначе аз ще ги усмиря — озъби ми се той.
— Не мърдайте, деца — заповядах на хлапетата, сетне се извърнах към убиеца. — Успокой се, Били. Вече ти казах, че ще ти помогна. Не е нужно да я вземаме. Освен това тя е болна.
— Състоянието й ще се влоши много повече, ако не направиш това, което ти казвам. Това важи за всички тук. Ако видя полицейска кола, утре на закуска семейството ти ще се събере край маса с два незаети стола. — Майър притисна малката ми пищяща дъщеря с ръката си, а с пистолета в другата ми даде знак да се върна в кухнята. — Хайде, Майки. Ще слезем по служебния асансьор.
За част от секундата се поколебах, докато преминавахме покрай ножовете на плота, но продължих напред.
— Мъдро решение — каза Майър, като опря дулото в ухото ми. — Знаех си, че ще се разберем.
Слязохме със задния асансьор и излязохме откъм страничния вход на нашата сграда, извеждаш на Деветдесет и пета улица. Не видях жива душа, докато го водех към моя „Шевролет Импала“ без полицейски знаци. Нареди ми да седна зад волана, а Криси настани на задната седалка до себе си.
— Няма да й слагам предпазен колан, Майки, затова на твое място бих шофирал внимателно. Тръгни по Бродуей и продължи към центъра. И ми направи една услуга. Включи полицейската честота.
Подкарахме към Вашингтонските възвишения.
— Завий тук наляво — нареди ми той, като стигнахме до Сто шестдесет и осма улица.
Над върховете на небостъргачите видях стоманените решетки по кулите на моста „Джордж Вашингтон“.
— Потърси отбивката за завиване — рече Майър в ухото ми. — Ще минем напряко.
Нима се насочвахме към Джърси? Това ли беше планът му за бягство? Невъзможно бе да се отгатне какви мисли се въртяха в този сбъркан мозък.
Успях да срещна погледа на Криси в огледалото за обратно виждане. Изглеждаше ужасно изплашена, но се беше укротила и се държеше невероятно по-добре, отколкото очаквах. Обичам те, тате, безмълвно изрекоха малките й устни. И аз те обичам — промълвих също тъй безгласно. — Не се тревожи.
Не знаех много неща, но в едно бях сигурен, докато подкарвах внимателно колата по моста. Това копеле нямаше да нарани дъщеря ми. Независимо на каква цена.
87.
Когато двамата с Мейв за пръв път доведохме у дома най-голямата ни дъщеря — Джулия, ме споходи кошмарен сън. В него аз хранех Джулия в нейното високо столче, но тя внезапно се задави. Бръкнах с пръста си в гърлото й, приложих метода на Хаймлих за първа помощ при задавяне, но абсолютно нищо не помагаше. Събудих се изпотен и задъхан. Изтърчах в стаята, за да задържа огледалото до тънкото й носле, за да видя дали се замъглява от дъха й. Чак след това можах да се върна в леглото и да заспя спокойно.
Защото това, няма спор, е най-голямата тревога за всеки родител. Да е безпомощен, да не може да направи нищо, когато детето му е застрашено.
Погледнах към Майър в огледалото за обратно виждане. Седеше до дъщеря ми, отпуснал в скута си тежкия, добре смазан автоматичен пистолет.
Опитах се да преглътна, но гърлото ми беше пресъхнало. Заради изпотените ми ръце воланът се хлъзгаше по дланите ми.
Достатъчно си поживях, мислех си аз, докато нещастието ме разтърсваше като удар от електрически ток. Дори най-лошите кошмари се сбъдваха.
Отново погледнах в огледалото за обратно виждане. Този път видях болката, изписана в очите на Криси. Същото изражение, с което я бях запомнил, когато за пръв път й прочетох приказката за заека от памучно кадифе. Изглежда, започваше да разбира колко лошо е това пътуване.
Последното, от което сега се нуждаехме, беше тя да се разплаче и още повече да раздразни животното в човешки облик, седящо до нея. При обучението ми в академията на ФБР в Куонтико ме научиха, че когато ни отвлекат, трябва да се държим колкото е възможно по-скромно и ненатрапчиво.