Трите дъщери на Ева [bg]

– Не вярвам на религиозните тъпотии и затова съм тук. Искам да участвам в конструктивен дебат за науката, еволюцията и за онова, което наричате Бог. Сигурен съм, че много скоро ще досадя на всички ви.

Някой подсмръкна, но не стана ясно дали от съжаление, или да му се присмее.

– Здравейте, аз съм Ави – подхвана следващото момче. – Член съм на оксфордското хабадско общество. Работя почасово в библиотеката "Самсон Джудаика", която е сред най-големите еврейски библиотеки. Някои може би не знаят, че Оксфорд е наследил и много от еврейската култура.

Според Ави в света се е насъбрала достатъчно омраза, за да избухне Трета световна война. Призракът на миналото преследвал настоящето. Хората били способни на чудовищни престъпления като Холокоста и 9/11. Необходимостта от откровен диалог между религиите била неотложна. Страхът от Бога бил най-силната бариера срещу жестокостта на homo sapiens. В наши дни Бог бил по-необходим от всякога. Ави се канеше да продължи, но индийката, която седеше до него, не я свърташе и го прекъсна. Суджата обясни разликата между западната и източната, "или по-точно близкоизточната философия", като поясни, че корените на авраамическите религии произхождат от един и същ район и само слепият не би забелязал сходствата им.

Мотото в живота ѝ било: "Представата, която имаш за себе си, създава твоята реалност". Според нея Бог нямал конкретни белези. Нямала намерение да обижда никого, но тя намирала авраамическия Бог твърде строг, високомерен и сдържан.

– Aз казвам: всичко е Бог. Докато вие казвате: всичко е Божие. Малка на пръв поглед, но всъщност огромна разлика.

Едновременно благодушната и борбена Суджата приключи с представянето си, като каза, че очаква с нетърпение обсъждането на всички философски несъответствия.

След всяко изказване Пери се свиваше на стола и имаше чувството, че се смалява. Искаше ѝ се, ако може, да се изпари. Започна да подозира, че професор Азър бе подбрал студентите не според академичните им достойнства, а според личните им истории и амбиции. Те бяха с различен произход и с безспорно различни убеждения, които можеха лесно да ескалират в стълкновение. Може би Азър целеше точно това – конфликт или дори много конфликти. Вероятно експериментираше със студентите си, а те бяха опитни мишки, които се щураха и драскаха по стените на менталната му лаборатория. Ако беше така, какво всъщност проучваше той – нова идея за Бог?

Имаше и още нещо, което я безпокоеше. Ако групата студенти беше подбрана така, че да наподобява Вавилон, какво търсеше тя сред тях? Азър не знаеше почти нищо за нея. Колкото повече мислеше, толкова повече се притесняваше. Спомни си думите на доктор Реймънд: "Неговият преподавателски метод е неортодоксален и не допада на всеки. Семинарът му разделя студентите на две – едните го харесват, а другите са дълбоко разочаровани".