Кухият човек
- Автор: Симмонс Дэн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юрий Лучев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кухият човек». Краткое содержание книги:
След четири часа бе натрупал няколко хиляди долара, когато служителят прекрати играта, и един нисък, набит здравеняк в синята униформа на казиното прошепна в ухото му:
— Извинете, сър, бихте ли дошли с мен, ако обичате?
В главата на раболепничещата горила Бремън видя заповедта да доведе този късметлия в офиса на управителя, но също и че тази заповед ще бъде изпълнена на всяка цена. Онзи носеше пистолет калибър 45 в кобур на лявото си бедро. Бремън тръгна с него.
Мисловните шумове го разсейваха — вълните на похотта, алчността, разочарованието и подновяващата се похот на фона на общото мисловно бръмчене, — така че не разбра за какво го викат.
Когато влезе, петимата мъже зяпаха видеоекраните и обърнаха глави към него с насмешливи и развеселени погледи, сякаш учудени как образът от екрана се е озовал сред тях жив, от плът и кръв. Сал Емпори седеше на дълго кожено канапе между главорезите Бърт и Ърни. Вани Фучи — зад бюрото на шефа, със сключени на тила ръце и огромна кубинска пура между зъбите.
— Заповядай, приятелче — процеди Вани Фучи, без да маха пурата от устата си. Даде знак с глава на горилата да затвори вратата отвън. После посочи празен стол. — Сядай.
Бремън остана прав. Видя всичко в мислите им. Стоманеното куфарче до крака на Бърт Капи беше неговото; бяха претърсили стаята му и намерили парите. Това беше техният хотел, тяхното казино. Тоест, казиното на отсъствуващия Дон Леони. Крадецът Вани Фучи, пристигнал тук по съвсем друга работа, случайно бе зърнал Бремън на видеоекрана, тук, в офиса на управителя. Бе му наредил да си вземе два дни отпуск, след това се бе обадил на Дон Леони и бе изчакал пристигането на Сал и момчетата.
Бремън видя ясно всичко това. Видя също — и то още по-ясно — точно какво застаряващият Дон Леони се кани да направи с него — парвенюто, оказало се не където и когато трябва. Първо щеше да си поговори с Бремън в Ню Джърси, за да разбере дали наистина е вън от играта или работи за някоя от фамилиите в Майами. Но това не бе толкова важно, тъй като после щяха да го качат на боклукчийския камион, да го закарат на любимото си място в Пайн Барънс, където щяха да му пръснат мозъка, да сложат тялото му под преса и потопят пакета на обичайното място.
Вани Фучи се усмихна широко и махна пурата.
— Добре, стой прав, щом искаш. Ти си бил голям късметлия, бе! Голям късметлия. Поне досега.
Бремън примигна.
Вани Фучи кимна; Бърт и Ърни скочиха, преди Бремън да успее да реагира, извиха китките му, Сал Емпори вдигна към светлината спринцовка и я заби в ръката му през седемстотиндоларовото сако от Армани.
Очи
Роби Бъстъмънт умира. Глухото, сляпо и умствено изостанало момче ту изпада в кома, ту идва на себе си като някакво сляпо земноводно, което снове между водата и въздуха, без да намери храна в нито едната от двете стихии.
Детето е така ужасно и видимо пострадало, че някои от сестрите си измислят причини да не влизат в стаята му, други пък остават там и след работно време, — грижат се за него или просто се опитват да облекчат болките му с недоловимото си присъствие. В редките моменти, когато Роби почти идва в съзнание и мониторите над леглото му регистрират нещо различно от състоянието на трескав унес, той простенва, опипва завивката и дращи по чаршафите с ноктите на изкълчените си вдървени пръсти.
Тогава сестрите се скупчват около него, разтриват челото му или увеличават дозата на обезболяващото средство, но нищо не е в състояние да прекрати скимтенето и безумното дращене. Като че момчето търси нещо.
Роби търси нещо. Той отчаяно се мъчи да намери мечето, своя единствен другар през всичките тези години. Своя приятел. Своята утеха в безкрайната нощ, белязана единствено от болката.
Когато Роби е в полусъзнание, той се върти и дращи, търсейки мечето из завивките и влажните чаршафи. Понякога крещи насън и тънките пискливи стонове отекват по тъмните болнични коридори като викове на прокълнати души.
Мечето го няма. В нощта на заминаването си майка му и вуйчото са го захвърлили заедно с останалите неща на детето на задната седалка с намерението да се отърват от тях при първата кофа за боклук, покрай която минат.
Роби се мята, стене и дращи чаршафите в редките моменти, когато е в съзнание, търсейки мечето си, но тези моменти стават все по-редки и по-редки и накрая съвсем изчезват.