Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Паломино - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Паломино

Электронная книга - «Паломино». Краткое содержание книги:

Сред неопитомената хубост на американския Запад, заселен с тръпните осанки на буйни коне, се срещат една нюйоркчанка, диреща убежище и ласка за нараненото си женско самолюбие, и един каубой, непреклонен в болезнената си мъжка гордост. Множество нелеки изпитания им поднася съдбата, за да ги накара да прозрат най-сетне, че единственото, което има стойност във взаимоотношенията между двама души, е красотата на душата и умението да я споделиш с другия.
1 ... 77 78 79 80 81 82 83 84 85 ... 132
Перейти на страницу:

На тревата чакаха лекар и три сестри с носилка на колела и още с приземяването им Саманта бе вкарана на бегом в болницата. Чарли побърза да ги последва. И през ум не му мина да благодари на младия фелдшер или на пилота, не можеше да мисли за нищо друго, освен за Сам, така натрошена и така неподвижна. Единственото познато нещо в дългата, увита в чаршафи фигура, която видя след няколко минути, бяха заплетените кичури златиста коса като грива на паломино. Две сестри стояха до нея и проверяваха жизнените й показатели, после щяха да я закарат на рентген и евентуално на операция. Вече бяха установили, че порезните рани на лицето й са повърхностни и могат да почакат. Едва тогава Чарли се осмели да попита:

— Ще остане ли жива? — В ярко осветения бял коридор гласът му прозвуча като тихо грачене.

— Моля?

Сестрата не го разбра, говореше му, без да откъсва очи от Саманта.

— Ще остане ли жива?

— Не знам — тихо отвърна тя. — Роднина ли сте й? Съпругът?

Чарли поклати глава.

— Не, аз съм… — Изведнъж му мина през ума, че може би щеше да е по-добре, ако й беше родственик, че ако го мислят за член от семейството, вероятно ще му кажат нещо повече. — Аз съм неин брат. Тя ми е сестра… — Говореше несвързано. Щом чу, че Сам може и да не оживее, моментално му прилоша и започна да му се повдига. Тя вече изглеждаше като умряла. Но сестрата каза, че все още диша, макар и слабо. И тъкмо щеше да продължи, когато трима лекари и цяло ято сестри, облечени в нещо като сини пижами, дойдоха да вземат Сам. — Къде отива тя? Къде…?

Никой не му обърна внимание и той остана, напълно объркан насред коридора. По лицето му отново се застичаха сълзи. Те не можеха да му кажат нищо. Още не знаеха.

Потърсиха го чак след час и половина. Чарли седеше в чакалнята, вцепенен като изгубено дете. Не бе помръдвал оттам, не беше изпушил една цигара и дори не си бе взел чаша кафе. Само седеше и чакаше, почти не смеейки да диша.

— Господин Питърсън? — Някой бе взел името му, когато го бяха накарали да подпише формулярите за приемането на Саманта. Той бе продължил да твърди, че е неин брат, пет пари не даваше, че лъже, стига да можеше да й помогне по някакъв начин. Макар да не му бе много ясно какво значение има това.

— Да? — Той скочи на крака. — Как е тя? Добре ли е? — Изведнъж просто не бе в състояние да спре да говори, но лекарят кимна и го погледна открито.

— Жива е. Все още.

— Какво й е? Какво й е станало?

— Казано на прост език, господин Питърсън, гръбнакът й е счупен на две места. Костите й са на парчета. Установихме тънка като косъм пукнатина на шията, но с това можем да се справим. В момента проблемът е в гръбнака й. Има толкова много натрошени на дребно костици, че трябва да оперираме, за да намалим малко натиска от тях. Ако не го направим, могат да се получат трайни увреждания на костния мозък.

— А ако я оперирате? — Чарли веднага усети, че мечът е с две остриета.

— Ако я оперираме, може да умре. — Лекарят седна и направи знак на Чарли да го последва. — Проблемът е там, че ако се откажем от операцията, ще остане умствено непълноценна до края на живота си и вероятно с квадриплегия.

— Какво е това?

— Изцяло парализирана. Което означава, че няма да може да движи ръцете и краката, а евентуално само главата.

— А ако я оперирате, това няма да се случи, така ли? — Изведнъж му се доповръща неудържимо, но някак успя да се овладее. Какво, за Бога, обсъждаха тук? Сякаш трябваше да избират дали да купят моркови, лук или ябълки. Да движи главата, ръцете или краката си… Господи!

Лекарят беше много внимателен в обясненията си:

— Тя определено няма да ходи никога повече, господин Питърсън, но ако я оперираме, бихме могли да спасим останалото. В най-добрия случай ще бъде паралептичка, т.е. няма да може да си служи с долната половина на тялото. Ако обаче ни провърви, ще спасим разсъдъка й. При положение че започнем веднага, има голям шанс да й се размине без умствени увреждания. — Той се поколеба за момент, после продължи: — Рискът обаче е много по-сериозен. Тя е в тежко състояние и е възможно да я загубим. Не мога да ви обещая нищо.

— Всичко или нищо, така ли?

— Повече или по-малко. За да съм напълно честен, трябва да ви кажа, че и да не се намесим, и да направим всичко по силите си за нея, тя може да не доживее до сутринта. Състоянието й е много критично.

Чарли кимна бавно, изведнъж осъзнал, че той е този, който трябва да вземе решението. Цялото му същество се съпротивляваше. Знаеше, че Саманта има живи роднини, ала вече се бе докарал до това положение, пък и тя беше по-близка с него, отколкото с когото и да било… О, горката сладка Сам!

1 ... 77 78 79 80 81 82 83 84 85 ... 132
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)