Сблъсък
- Автор: Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сблъсък». Краткое содержание книги:
Две млади жени наемат лодка и се отправят към далечен остров, за да открият мястото на сблъсъка и да изяснят мистерията. Но нямат представа в какво се забъркват…
В същото време един учен се натъква на неизяснен източник на силно гама-лъчение в слънчевата система. Скоро обаче намират обезглавения труп на учения, а данните изчезват.
Изображения с висока резолюция, направени от НАСА, разкриват необяснима находка. В кратера Волтер върху една от луните на Марс — Деймос — е дълбоко заровена някаква структура с очевидно изкуствен произход. Бързо изчисление показва, че на всеки 60 часа кратерът върху Деймос сочи към Земята. И в този кратер нещо става… Тайнствената структура като че ли е активирана, а трупащите се на земята разкрития постепенно очертават една ужасяваща картина на предстояща катастрофа с потресаващи мащаби. Уайман Форд и екип от учени разполагат с много малко средства за борба — космическата сонда Орбитър и няколко малки сателита, кръжащи край Червената планета. Нито едно от тези средства дори отдалечено не прилича на оръжие. А 60-те часа неумолимо изтичат…
Потърси в Гугъл статии за гама-лъчите и ги прочете. Те бяха резултат от изключително бурни реакции — избухване на свръхнови, черни дупки, неутронни звезди, при анихилация на материя и антиматерия. Прочете, че в Слънчевата система гама-лъчите се произвеждаха по един-единствен начин — когато мощни космически лъчи от дълбокия космос проникнат през атмосферата или повърхността на планетата. Всеки космически лъч разкъсваше атомите на материята, излъчвайки гама-радиация. В резултат на това всички планети в Слънчевата система, които бяха бомбардирани от космически лъчи от дълбокия космос, имаха слабо гама-излъчване. То беше разсеяно по повърхността на цялата планета.
Прочете още няколко статии, но всички стигаха до един извод: няма природен процес, който да създаде конкретен източник на гама-излъчване в Слънчевата система. Нищо чудно, че Корсо беше толкова заинтригуван. Той беше открил такъв източник на Марс — и никой в ЛРД не му беше повярвал. А дали наистина беше открил нещо? Трудно беше да се каже.
Аби се втренчи в екрана на компютъра, разтърка очи и провери колко е часът. Три сутринта. Къде ли беше Форд?
Въздъхна, стана от леглото и отвори малкия хладилник. Празен. Беше изпила всички диетични коли, беше изяла всички снаксове и шоколадови десерти. Може би трябваше да легне да поспи. Но мисълта за съня въобще не я изкуши. Твърде много се притесняваше за Форд. Започна безцелно да преглежда данните, след това потърси в Гугъл информация за Марс Мапинг Орбитър. Изстрелян през 2005, той беше навлязъл в орбита около Марс година по-късно и продължаваше да работи и до сега. Орбиталният апарат беше натъпкан с камери, спектрометри, подземни радари и сцинтилатор за гама-лъчи. Цел: да картографира Марс. На борда си носеше най-мощния телескоп, изстрелван някога в дълбокия космос, наречен HiRISE, който беше строго секретен, но се смяташе, че може да види обект с диаметър дванайсет инча от височина сто и трийсет мили. През няколкото месеца от началото на тази операция ММО беше изпратил на Земята повече данни от всички досегашни космически мисии заедно.
И като че ли голяма част от тези данни, може би дори всичките, се намираха в този твърд диск.
Тя пренареди папките по дати. На самия връх се намираше най-новата — и то много нова — озаглавена „МАРС МАШИНА“.
Това й прозвуча интригуващо. Отвори папката и видя вътре повече от трийсет файла с имена като „ДЕЙМОС-ГОЛЕМИ“ и „ВОЛТЕР-ОРИГ“, до „ВОЛТЕР-ДЕТАЙЛИ“, заедно с поредица от файлове „ВОЛТЕР1“ до „ВОЛТЕР33“.
Тя ги прегледа един по един, взирайки се в размазаните, мътни образи, всеки един по-изчистен от предишния. Всички те бяха на странно изглеждаща конструкция, кух цилиндър, заобиколен от сферични изпъкналости, издигнат върху петостенна основа. Потънала в прах. Приличаше на кадър от филм или на някаква арт инсталация.
Тя започна да преглежда снимките от Волтер, след това и по-големите файлове от началото, „ДЕЙМОС-ГОЛЕМИ“ и „ВОЛТЕР-ОРИГ“, взирайки се в изображенията с все по-засилващо се разбиране. Сърцето й заби ускорено, щом й проблесна къде точно е била заснета тази странна конструкция. Тя задиша учестено. Това беше невероятно, немислимо…
Чу потропване пред вратата, стъпки, изщракването на ключалката, след което вратата се отвори.
Тя се изправи.
— Няма да повярваш…
Форд я прекъсна с рязък жест.
— Спри компютъра и прибирай всичко. Трябва да се махаме оттук. Веднага.
57.
Хари Бър огледа фоайето на евтиния хотел, надуши нещо и огледа обувките си за кучешки фъшкии. Нищо — сигурно някой ги беше вече внесъл. Разполагаше с достатъчно време, за да се успокои по пътя към Вашингтон. Толкова близо беше: Исусе, дори беше видял как момичето отлепя диска от хладилника, докато се измъкваха навън, но двамата успяха да скочат в таксито, преди да ги хване и да си довърши работата.
Но те не му бяха избягали съвсем. След като записа числата от покрива на таксито, той успя да ги проследи, с помощта на един приятел от полицията във Вашингтон. Приближи се до рецепцията и позвъни на звънеца. След няколко минути от задната стаичка се появи отпуснат младеж с твърде пристегнат колан, над който висеше шкембето му.
— Мога ли да ви помогна?
Бър си наложи подходящото изражение на лицето и бързо заговори.
— Надявам се да можете. Търся дъщеря си. Тя избяга с един мъж, голям боклук, запознал се с нея в църквата, представяте ли си, перверзник такъв! — Той млъкна, за да си поеме дъх. — Мисля, че са прекарали нощта тук, имам снимки… — Той бръкна в куфарчето си и измъкна оттам гланцирани снимки на Форд и момичето. — Ето ги. — Той млъкна, дишайки тежко.