Преследваният

— Я, чакай малко — рече Мел. — Всъщност говорим само за награда. И аз имам предвид десет бона, а не няколко долара.

Дейвис се протегна и взе куфарчето от него, после с окървавената си от раната ръка придърпа и платнената чанта.

— Мисля, че не ми трябва награда — отговори Дейвис. — Ще се задоволя с това, което е мое.

Като не беше сигурен дали Дейвис само се шегува, Мел се опита да се усмихне. После рече:

— Хайде сега. Не можеш, за Бога, ей така да вземеш сто деветдесет и пет хиляди долара.

— Защо не? — каза Дейвис.

Наистина, толкова просто изглеждаше. Само казваш: „Защо не?“