Червеният змей
- Автор: Бенгтсон Франс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Капсарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Червеният змей». Краткое содержание книги:
Неколцина англичани все още се държаха, затворени в каменната църква на Молдън. Бяха се скрили в кулата при превземането на града; сред тях имаше свещеници и жени. За да не попречат на бягството им, те бяха изтеглили стълбата след себе си. Викингите подозираха, че са взели там доста ценности, положиха всички усилия да ги убедят да слязат и да предадат богатствата си. Но не помогнаха нито огънят, нито силата на оръжието; а бегълците бяха запасени с много храна и вода, пееха псалми и гласовете им звучаха доста бодро. Щом викингите приближиха, за да ги предумват да бъдат по-разумни и да предадат имуществото си, те започнаха да сипят камъни, хули и мръсотия по главите им и ревяха победоносно, когато попадението бе точно. Всички единодушно решиха, че църквите от камък и техните кули са едно от най-досадните препятствия, с което човек може да се сблъска.
Йостейн, корав мъж, вече на възраст и много алчен за злато, каза, че според него има само един начин да пречупят упорството на тези хора — да докарат пленниците близо до църквата, така че да ги виждат оттам и да ги убиват един по един, докато тези в кулата не издържат и се предадат. Доста от войниците се съгласиха с това, Йостейн се ползуваше с репутацията на мъдър човек; но Гудмунд и Торкел сметнаха, че този план е недостоен за воини като тях, и не желаеха да участвуват в него. Торкел твърдеше, че би било по-добре да ги измъкнат с хитрост, и добави, че е запознат със слабостите на свещениците, знае как най-добре да ги обработи, та да направят това, което се иска от тях.
Накара хората си да му донесат големия кръст, който стоеше над олтара в църквата. После, придружен от двамина, които носеха разпятието, тръгна към кулата. Спря в подножието й и извика, че има спешна нужда от свещениците — трябва да се погрижат за ранените, а също и по друга особено наложителна причина — иска лично да го запознаят с християнското учение. Обясни, че напоследък се чувствувал силно привлечен към новата вяра и че ще се отнесе с тях така, сякаш вече е християнин — ще пусне,всички да си вървят, без косъм да падне от главите им.
В този момент от речта му от кулата полетя камък и го удари по ръката, с която държеше щита; попадна близо до рамото и го повали на земята. Ръката беше счупена. Двамата мъже пуснаха кръста и му помогнаха да се отдалечи на безопасно разстояние, а отгоре хората ликуваха победоносно. Йостейн, който наблюдаваше сцената, сви устни и отбеляза, че хитростта във военно време не е толкова проста работа, колкото неопитните младежи често си представят.
Всички последователи на Торкел пламнаха от яд, щом видяха как раняват водача им; към прозорчетата на кулата полетяха цели ята от стрели, но напразно. Проблемът изглеждаше неразрешим. Орм каза, че на юг понякога е виждал как хората на Алмансур гонят с дим християните от църковните кули. Веднага се захванаха да опитат и този начин. Натрупаха дървета и мокра слама във вътрешността на църквата и в основата на кулата и ги запалиха. Но тя бе висока и вятърът разпръсна пушека, преди да успее да се издигне нагоре. Накрая викингите загубиха търпение и решиха да ги оставят на мира, докато изгладнеят.
След провала на стратегията му Торкел се омърлуши; боеше се, че това ще даде повод на хората да му се присмиват. Тежеше му и мисълта, че ще трябва да бездействува в Молдън и да пази лагера — очевидно скоро нямаше да е в състояние да участвува в плячкосването; искаше да го прегледа някой, посветен в медицината. Орм дойде и му изказа съчувствието си, а той седеше пред огъня и пиеше подгрята бира със счупена и безжизнено отпусната ръка. Мнозина я бяха опипали с пръсти, но никой не знаеше как да я намести и да я, сложи в шини.
— Ето че това, което изрекох под кулата, се сбъдна — рече той. — Имам голяма нужда от свещеник — те разбират от тия работи.
Орм кимна в знак на съгласие. Каза, че свещениците са много вещи в медицината. Един от тях бе излекувал раната му след празненството по Юл в двореца на крал Харалд; макар да беше доста по-тежка от неговата. Допълни, че би приветствувал появата на някой свещеник не по-малко от Торкел, тъй като ударът, който е получил по главата, нанесен с металния наконечник на тояга, му причинява такова постоянно главоболие, че се чуди дали нещо там вътре не се е скъсало.