Златната невеста
- Автор: Греъм Хедър
- Серия: macauliffe vikings #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златната невеста». Краткое содержание книги:
— Ще избягам! — изсъска през стиснати зъби Иърин.
— Пощади ме с тези празни заплахи. Вече би трябвало да знаеш, че няма смисъл.
— Олаф… — Трябваше на всяка цена да се овладее. — През всичките тези месеци не предприех нито един опит за бягство. Знам, че не ми вярваш, но ще ти кажа още веднъж — не съм искала да те убия. Вместо да ме наказваш, би трябвало да потърсиш истинската опасност. Примамиха ме в капан, повярвай!
Лицето му остана безизразно, когато се приближи до леглото и приседна на крайчеца. Понечи да улови брадичката й, но тя отблъсна ръката му.
— Не ме докосвай!
Мъжът въздъхна недоволно.
— Вече ти казах, че в това отношение нямаш избор.
— Тогава ще получиш само онова, което си вземеш сам. Докато ме наричаш предателка, няма да ти дам нищо.
— Не можеш да ми дадеш онова, което вземам сам — винаги когато искам.
— Любовта не е собственост, която се взема, тя е дар от небето.
— Не вярвам в любовта. Тя е слабост, която превръща мъжете в жалки слабаци. — Той се ухили и добави: — Нямаш изход, Иърин. Ти си и си оставаш моя жена — моята бременна жена. Все пак ще направя нещо за теб. Ще приема сериозно предупреждението ти, че има и други хора, които искат да ми навредят. И ще се опитам да открия истината. Кой знае, може да не си ме излъгала.
— Колко великодушно от твоя страна! — промълви едва чуто тя.
Олаф се засмя и Иърин се изкуши да забие нокти в лицето му. Мъжът й веднага отгатна намерението й и улови здраво китките й.
— Детето, което очакваш, е преди всичко мое. Дори само по тази причина заслужаваш наказание за лекомислието, с което си влязла в ролята на Златната жена-воин. Би трябвало да те нашибам с камшик. Или си искала да убиеш наследника на викинга?
— Не. Аз ще родя ирландско дете. Мергуин също е имал баща викинг, но е ирландец телом и духом.
— Каквото и да е, то е моето дете.
— Само затова ли ме затваряш тук? Ще ме държиш в плен, докато родя детето ти? А после? Ще ме изхвърлиш ли от дома си?
— Ще те запазя, защото си моя, защото ми доставяше удоволствие и пак ще го правиш. Искам това дете. Все още не знам какво ще се случи след раждането.
— Какъв живот ще бъде това…?
Олаф се усмихна и вдигна вежди.
— Когато преди малко те целунах, не ми се стори много нещастна.
Иърин го удари светкавично по лицето и той нямаше време да го предотврати. Можа само да я изгледа смаяно.
— Никога вече, викинге! Можеш да ме хвърлиш в подземието, да ме оковеш във вериги, да ме изнасилиш, но аз никога вече няма да ти се отдам доброволно!
Беше твърде късно да съжалява за този изблик на ярост. След като не можеше да докаже невинността си, не биваше да предизвиква така лекомислено гнева и отмъстителността му. Без да каже дума, тя сведе очи и зачака наказанието. Ала Олаф само потърка бузата си и гневно стисна устни.
— Възхищавам се на куража ти, Иърин. Но не смей да ме удариш още веднъж! На забравяй, че съм жесток варварин.
Тя не смееше да срещне очите му.
— Жестокостта, която ти е присъща, е много по-страшна от белезниците и бичуването с камшик.
— Кълна се в пламъците на ада! — изфуча разярено Олаф. — Собствената ми жена вдигна меч срещу мен, а ме нарича жесток, защото не съм повярвал в жалките й обяснения! — Той скочи и започна да се облича с такава бързина, че едва не разкъса дрехите си.
Иърин не отговори. Само затвори очи и се уви в кожите, сякаш те можеха да я предпазят от бездънното отчаяние.
Когато Олаф отново заговори, гласът му звучеше хладно и овладяно:
— Ти ме презираш, а аз ти нямам доверие. Но все още сме женени и чакаме дете. Само най-верните ми хора знаят, че смъртта на дванадесетте воини е била причинена от кралицата на Дъблин, и семействата им няма да търсят отмъщение. Не напускай тази къща! Предупреждавам те за последен път. И още нещо — ще говоря с теб и ще те милвам, когато си поискам. — Той помълча малко и добави с понижен глас: — Вероятно съм пълен глупак, но все още вярвам, че има надежда. А сега е време да станеш. Кралят и кралицата на Дъблин ще слязат в залата.
Не й остана нищо друго, освен да се подчини. Облече се с треперещи ръце, докато Олаф нетърпеливо я чакаше до вратата. Щом се приготви, тя отиде при него и улови подадената й ръка.
— Подчинявам се само защото ти си по-силният.
— Причините не ме интересуват. Искам само да правиш онова, което ти казвам.