Аз, детективът-нобелист

— Да — отвърна тибетецът — открили са го техните предци, но уйгурите отдавна са го забравили. Тофик хан се хвалеше, че го владее, но аз никога не съм му вярвал.

— Правилно, иначе нямаше да му трябва нито хипназер, нито серум на истината — вметнах аз.

Тибетецът се извини, че имал нещо да свърши преди аудиенцията, и ни остави сами.

— Още малко и ще повярвам на всички легенди за страната Шангри-Ла и за Шамбалата, онази съкровищница на скритото знание — обади се Акико.

— В света все още се случват необясними неща — замислено й отвърна шведът.

Влязоха Сонджи и малко по-висок от него мъж с обичайната оранжева тога. Впечатли ме ритуалът, с който върховният управител на Тибет поздрави стария си приятел Стен Адолф Густафсон. Поднесоха ни чай и докато го пиехме, Далай лама в кратко слово укори себе си, че е допуснал един от неговите най-приближени ученици да се отклони от „осемкратния път“, и ни поднесе „смирена благодарност“ за всичко, което сме направили. С това официалната церемония явно бе изчерпана и Лио реши, че може да мине към деловите разговори.

— Ваше Просветление, имах достатъчно възможности да се убедя, че Тангчен Доржон е твърде опасна личност. Въпреки че съм тук неофициално, аз съм длъжен да уведомя и Интерпол, и моето правителство за станалото и се надявам да ме уверите, че ще бъдат взети необходимите мерки срещу евентуални негови бъдещи злоумишлени действия.

— Още днес ще съобщя официално, че Тангчен Доржон ще бъде съден за убийството на Тофик хан.

— А за опита му да нападне Сънпоулз, Пекин и Ню Йорк?

— Вярвам вашите ръководители да се съгласят, че за нас не е желателно да разгласяваме покушение срещу столицата на съседна велика държава, предприето от член на нашето правителство.

За Лио това прозвуча като небесна музика, той ентусиазирано потвърди и продължи: — А уместно ли е да попитам каква присъда ще получи Тангчен?

— Не мога да предрешавам действията на съда. Тангчен е духовно лице и минималната присъда за случай като неговия е двадесет години заточение в манастира, който съдът ще определи.

— Моля да не приемате думите ми като израз на съмнение или неверие във вашата наказателна система, но неговите способности…

Далай лама изчака и като се убеди, че Лио не възнамерява да довърши изречението, отвърна, като кимна към Сонджи:

— Моят …60 ще „излекува“ Тангчен от тези, както ги нарекохте, способности.

— И последно… ще ми разрешите ли още веднъж да посетя базата на Тангчен, за да довърша работата си?

— За съжаление, не е възможно. Преди малко ми съобщиха, че съгласно моите нареждания, базата е унищожена.

Лио видимо се разтревожи.

— Но… Ваше Просветление, в компютрите му сигурно имаше сведения за неговата организация…

Далай лама леко се усмихна: — Аз също бих искал да знам в какво се е забъркал моят безпътен ученик. Всички компютри ще бъдат доставени тук и вие винаги ще бъдете добре дошъл да се запознаете със съдържанието им.

С това аудиенцията приключи и тръгнахме към летището. Още по пътя нататък обясних какво съм намислил. Лио подсвирна: — Ама и вие, професоре…