Буреносни хоризонти
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Буреносни хоризонти». Краткое содержание книги:
Но съвършено различните цивилизации изковават нови съюзи, които заплашват стародавния порядък.
Роботът се изправи — извиси се с цял метър над наобиколилите го стражи.
— Аз съм Декик. — Гласът му изстърга като метал върху камък. — Идвам да получа отговори.
Присъстващите ахнаха. Всички зачакаха да разберат как ще се справи със ситуацията всемогъщият им вожд.
Джора’х заговори със силен и властен тон:
— Нямаш никакво право да настояваш за отговори от илдирийците.
— Кликиските роботи са обезпокоени от твоите действия. На Добро. На Марата. Имаме право да разберем. Ти нарушаваш обещанията. Не се съобразяваш с нас.
Джора’х усети как го обзема гняв. Не беше получавал никакви необичайни доклади относно Марата, която беше почти опустяла заради сезона на мрака, а и не долавяше нищо необичайно чрез тизма, но пък и връзката с брат му Ави’х не беше особено силна. А как бяха научили кликиските роботи за Добро?
— Проблемите на Илдирийската империя не са грижа на кликиските роботи — отвърна той. — Решенията, които вземам, са за благоденствието на моя народ и не се нуждаят от вашето одобрение.
Полусферичната черупка на Декик се разцепи на две, сякаш той се готвеше да отлети.
— Имаме споразумение за Марата. Ти не спазваш условията.
Магът-император присви ярките си като сапфири очи, сякаш му прилоша от толкова много тайни. После се обърна към присъстващите в залата:
— Оставете ни. Трябва да разговарям насаме.
Стражите се спогледаха тревожно и Джора’х добави:
— Язра’х, ти можеш да останеш. Защити ме, ако се наложи.
Дъщеря му остана права, не по-малко заплашителна от всеки от въоръжените стражи. Трите домашни хищника ръмжаха гърлено.
След като молителите, придворните и стражите напуснаха небесната сферична зала, Джора’х най-после отговори на черния робот:
— За всяка сделка са необходими двама участници. Вие роботите ни предадохте. Хидрогите продължават да нападат илдирийски светове, а вие не им пречите. Следователно или сте предатели, или сте безполезни.
Декик като че ли се поколеба, но не отстъпи.
— При издирването си на останките от вердани хидрогите разрушават всяка гориста планета, която срещнат по пътя си. Някои от тези планети се оказаха илдирийски. Не можехме да ги спрем.
Джора’х се надигна; чувстваше се неудобно в какавидения трон.
— Можехте да им съобщите местонахождението на световната гора. Това би спасило илдирийските планети.
Още докато го казваше, изпита съжаление, че предава извисяващите се световни дървета, които го бяха впечатлили по време на посещението му при Рейналд… любимите дървета на Нира.
— Предпочетохме да не разкриваме местонахождението на световната гора — отговори Декик.
— И заради този ваш избор много от моите поданици загинаха. Преди няколко столетия ние ви възкресихме, както бяхме обещали, и спазваме поетата от нашата цивилизация клетва да не създаваме роботи и разумни машини под никаква форма. Илдирийската империя спазва своите обещания. Това е всичко, което е нужно да знаете. Сега изпълнете вашата част от споразуменията.
Не откъсваше непреклонния си поглед от Декик. Роботът не помръдваше — приличаше на някаква кошмарна статуя. Язра’х стоеше до исикските си котки, които бяха приклекнали, готови да скочат. Личеше й, че е изненадана от онова, което току-що беше чула.
След продължителна пауза Декик реши да се оттегли, макар и явно неудовлетворен. Завъртя внушителното си туловище и напусна Призматичния палат, без да изрече нито дума повече. Магът-император не откъсваше поглед от него, а Язра’х не сваляше очи от баща си. В небесната сферична зала се възцари необичайна тишина.
Джора’х беше объркан — и доволен, че дъщеря му мълчи. Вече не можеше да разчита на посредничеството на роботите пред хидрогите. Роботите по-скоро биха направили опит да насочат обитаващите ядрата извънземни срещу илдирийците, както и срещу хората.
Повече от всякога беше необходимо да отлети на Добро. Не само като скърбящ любовник, за да посети гроба на Нира, но и за да се запознае с развитието на Осира’х и нейните способности. Ами ако ужасният план все пак се окажеше оправдан? Ако след толкова много поколения на грижлив подбор неговата дъщеря действително се окажеше мостът, който би свързал илдирийците с извънземните хидроги без съучастието на кликиските роботи? Би трябвало незабавно да се погрижи за това. Нямаше никакво време, а опасността беше огромна.
— Няма да отлагам повече.
Надигна се и провеси крака от подобния на люлка трон.
След оттеглянето на Декик шепнещите придворни отново бяха започнали да се промъкват в залата, разтревожени дали владетелят им е в безопасност. Сега, като видяха какво прави магът-император, замръзнаха по местата си. Джора’х се изправи от сковаващия го какавиден трон и стисна ръба му, за да запази равновесие. Изгледа поданиците си с раздразнение заради глупашкото им придържане към условности, които отдавна бяха лишени от всякакъв смисъл.