Маската на Локи [bg]

На градското пристанище в Харвей Кедарс Том Гюрдин бе последният, който се качи на стълбичката на нощния ферибот. Беше изчакал този момент, притаен в близката телефонна кабина, наблюдавайки оттам пристанището, ферибота и пътниците, докато не чу призива на корабната свирка.

Никакви тъмни сенки, спотайващи се из околностите, нито пък ниски, плещести, чернокоси, мургави мъже, които да се качват на ферибота.

Корабът, всъщност преустроен рибарски траулер, разполагаше с пасажерска надстройка, вдигната върху контейнерите за риба. Тримата късни пътници — с един повече от екипажа — седяха отпуснати на скамейките в каюткомпанията, докато двайсетметровото корабче пореше тъмните води на залива Барнегат в посока към материка.

Гюрдин реши, че е време да направи рекапитулация. Не разполагаше с налични пари, нито с кредитни карти и документи за самоличност. Носеше нови дрехи, далеч по-скъпи, отколкото му прилягаше, но затова пък смачкани и изцапани. Кратката разходка из солената вода бе развалила фината кожа на обувките, които сега изглеждаха сбръчкани и напукани. В джобовете си имаше само ножа, отнет от Санди, и кутията за моливи на стария тамплиер, която пак Санди бе взела от трупа тази сутрин.

Какво ли имаше в кутията? Беше твърде лека, за да съдържа оръжие, нито пък отвътре потракваха моливи. Той я разгледа, намери една вдлъбнатина в страната й и натисна, за да отвори капачето.

Камъни.

Вдигна глава да провери дали останалите пътници не го наблюдават. По-близкият се бе свил на скамейката, подпрял глава на облегалката. Очите му бяха затворени.

Другият седеше полуизвърнат към прозореца и разглеждаше тъмнозелената ивица на брега.

Гюрдин отново насочи вниманието си към кутията. Отвътре беше покрита със сивкава втвърдена пяна, в която имаше различни по големина дупки. Всяка дупка съдържаше камък със същата форма. Общо камъните бяха шест на брой, не по-големи от палеца му, с еднакъв, червеникавокафяв цвят. Цветът им му напомни за петното на дъното на чашата за вода, която веднъж Санди му бе поднесла.

Не бяха шлифовани както камъните, извадени от постоянно течаща вода. Само един имаше гладки, заоблени страни, останалите бяха грапави, покрити с драскотини и пукнатини, като току-що отчупени кристали.