Смарагдова магия
- Автор: Грасо Патриша
- Серия: deveraux #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангел Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смарагдова магия». Краткое содержание книги:
Бе станало време за вечеря. Хю копнееше да се качи в спалнята на Катрин, но етикетът изискваше поне тази вечер да бъде с хората си. Костваше му огромни усилия да влезе в голямата зала, вместо да изкачи стълбите към втория етаж.
Вечерята вече бе към края си, когато Хю се извини и прекоси залата, като на няколко пъти спира, за да говори или да се пошегува с някой от мъжете си. Най-сетне се добра до стълбището и като се увери, че наоколо е безлюдно, ускори крачка. Не след дълго бе пред стаята на жена си.
Отвори вратата и влезе.
Мод седеше в едно кресло до леглото, в което спеше Катрин. Хю прекоси стаята и погледна жена си. Катрин бе бледа като платно, а по лицето й още имаше следи от преживените страдания. Мод бе увила ранената й ръка в снежнобяла ленена превръзка.
— Дадох й приспивателно — обясни възрастната жена. — Утре отново ще се почувства по-дооре.
— Благодаря — рече Хю. — Сега върви да си починеш.
— Не мога да я оставя сама — възрази икономката.
— Аз ще бъда при нея.
Мод изгледа Хю с известна скептичност.
— Аз съм неин съпруг.
Тя кимна с нежелание, надигна се от креслото и излезе от стаята.
Хю събу ботушите и нави ръкавите на ризата си. Седна в креслото и като опъна крака, се загледа в лицето, което толкова дни постоянно бе пред очите му. Наведе се напред, подпря брадичката си с ръка и остана така, питайки се какви ли тайнствени сънища спохождаха Катрин в това й състояние.
Устните на младата жена потрепнаха и се разтеглиха в едва доловима усмивка, но след това лицето й отново стана сериозно. Тя започна да се върти в леглото, мърморейки несвързани думи.
Хю наблюдаваше лицето на жена си. Сънищата й трябва да бяха приятни.
Когато по бузата й се стече една сълза, той седна на ръба на леглото и взе Катрин в обятията си. Погали нежно гърба й, което изглежда й подейства успокояващо.
Хю внимателно я положи обратно върху възглавниците, легна до нея и я обви с ръце.
Как можеше да изтрие от паметта й онова, което се бе наложило да изстрада в лапите на Търлаф? Как изобщо можеше да дръзне да я помоли да му прости и отново да го дари с любовта си?
Изминаха часове, преди да намери утеха в съня.
16
Още съвсем рано на другата сутрин Мод влезе в спалнята на Катрин и внимателно побутна Хю по рамото. Когато той отвори очи, възрастната жена сложи пръст на устните си и посочи вратата към съседната спалня.
Хю кимна и се освободи от прегръдката на спящата си съпруга. След като бе вдигнал от пода ботушите и ризата си, той последва икономката в съседната стая.
— Погребението на Мойра и Търлаф е едно не особено приятно задължение, с което човек да приключи колкото е възможно по-скоро — каза Мод. — Приготвила съм ви топла вода за миене. Ще остана при графинята, докато се събуди. — След тези думи възрастната жена изчезна в спалнята на Катрин.
Няколко часа по-късно Катрин стоеше до прозореца и гледаше към двора, където Хю разговаряше с Патрик. Любовта към Хю изпълваше сърцето й и болеше повече от наранената й ръка.
Похотта на Търлаф я бе омърсила и Хю нямаше да я пожелае никога повече. При първа възможност щеше да му предложи развод и да се върне в Англия. При тази мисъл сърцето и се сви, но Катрин не искаше да живее с мъж, който не можеше да отвърне на любовта й.
Хю вдигна поглед и я видя да стои до прозореца. Той прекъсна Патрик насред изречението и се втурна нагоре по стълбите.
Объркан Патрик също погледна нагоре и видя Катрин, която тъкмо се отдръпваше от прозореца. „Аха!“ — помисли си той, а на устните му трепна усмивка. Щеше да му достави огромно удоволствие да вземе графа на подбив..
Катрин се обърна рязко. Хю се бе вмъкнал в стаята, без да почука и сега двамата стояха един срещу друг и се гледаха със смесени чувства.
„Изглежда същия“ — помисли си Катрин. По ситните бръчици около очите му обаче можеше да бъде отгатната умората и грижите от последните дни. Щеше ли той да забрави какво й бе сторил Търлаф и да я обикне отново?
Хю огледа жена си и забеляза нощницата и небрежно наметнатия халат. На слънчевата светлина сресаната й коса приличаше на искрящ водопад от пламъци. Погледът му спря върху превързаната й ръка. Можеше ли да му прости за онова, което й бяха причинили, и да го обикне отново?
Хю прекоси стаята и седна в едно от креслата пред камината, след това подкани Катрин да седне до него.
— По-добре ли си днес? — попита той, когато тя седна в другото кресло.
— Да — отвърна Катрин и сведе поглед от страх пред гнева в очите му.
„Тя ме презира“ — помисли си Хю, който напразно чакаше жена му да го погледне. Той се покашля нервно.