Зона 51: Екскалибур
- Автор: Мейер Боб
- Серия: area 51 #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Екскалибур». Краткое содержание книги:
Някога смятан за мит, легендарният меч на крал Артур се оказва реално съществуващ предмет — най-важната фигура в сложната игра за контрол над съдбините на човечеството. Двете съперничещи си фракции се надпреварват помежду си коя първа ще сложи ръка върху него. Но в играта се появява нов участник — Майк Търкот и неговият елитен отряд се готвят да объркат плановете на пришълците, Търкот знае, че митичното оръжие е ключ за разрешаването на всички загадки и за окончателна победа над аирлианците и техните машини. Но за да го спечели, ще трябва да изкачи най-високата планина на света, да преодолее в суровия период извън подходящия сезон „мъртвата зона“ на Еверест, гробница на много прочути алпинисти.
Що се отнася до въоръжението, на „Сийулф“ имаше ракети „Томахок“ и торпеда „МК-48“, снабдени както с конвенционални, така и с ядрени бойни глави.
Най-изненадващи бяха размерите на подводницата. Дължината й бе едва петдесет метра, колкото на подводниците от среден клас през Втората световна война. Като се имаше предвид, че две трети от помещенията бяха заети от атомния реактор, машинното и системите за контрол и наблюдение, за екипажа от 134 души оставаше само една трета. Затова пък ширината й бе два пъти по-голяма от тази на обикновена подводница.
Обърнато бе внимание и на скоростта. Атомният й реактор можеше да я задвижи до трийсет и пет възела — по-бързо от всяка друга подводница, с която се очакваше да мери сили. Предимство, което обаче беше изгубено, когато ставаше въпрос за подводниците от Пленения флот.
— Имаме два „призрака“ — докладва един от офицерите в отсека за наблюдение. — Разстояние седемдесет мили.
— Посока? — попита капитанът.
— Проследявам… право срещу нас, сър.
— Скорост?
— Осемдесет и седем възела. Доста са шумни — изглежда, използват система с водно задвижване.
— Пригответе се за изстрелване на ракета — заповяда капитанът. — Въведете ъгъла на засичане и на двете цели.
Капитанът знаеше, че ако „призраците“ засекат пуска, лесно могат да избягат на торпедата. Ако не стреляше по тях, до час те щяха да стигнат Мидуей и да нападнат флота.
— На дълбочина за изстрелване — обяви офицерът от ракетното. — Подводни цели, разстояние петдесет и две мили.
— Сканиране на повърхността — нареди капитанът.
— Множество цели на сто и осемдесет градуса, разстояние осемдесет и седем мили. Два самолетоносача. Курс същият като на „призраците“.
Плененият флот. Значи не бяха успели да ги измамят. За щастие двете подводници бяха твърде напред и вероятно извън силовия щит.
— Четирийсет и три мили — докладва офицерът от ракетното. — Въведох курса на пресичане за МК-48, но засекат ли изстрелването… — Той остави изречението недовършено.
— Трябва да извършим запуск още сега — отвърна капитанът.
— Сър, те са извън обсег.
— Чуйте какъв е планът — заговори капитанът. Докато издаваше една след друга заповеди, екипажът се оживи и премина към действие.
— Трийсет и пет мили — обяви офицерът и премести стрелковия бутон в позиция „готовност“.
Капитанът бръкна под ризата си и извади ключа си за задействане на пусковата система.
— Зареди — нареди той. И двамата мъже завъртяха ключовете едновременно. — Пуск! — обяви капитанът.
Подводницата се разтърси, когато двете торпеда префучаха през тръбите, следвани от залповото изстрелване на половин дузина ракети „Томахок“.
— Потапяне — нареди капитанът веднага след като бе изстреляна и последната ракета.
— Двайсет и две мили — докладва офицерът.
— Да видим сега колко ги бива тия извънземни машинки — промърмори под нос капитанът, докато „Сийулф“ се насочваше към дъното. Звукът от ракетите би трябвало да прикрие шума на изстреляните торпеда, които бяха програмирани за най-ниската си и безшумна скорост. Докато ракетите описваха широка дъга в небето, торпедата поеха под прав ъгъл — към изчислените координати за среща с цели.
— Потапяне, скорост седемнайсет мили. Време до попадението на ракетите — две минути.
На по-малко от осемдесет и седем мили югоизточно от „Сийулф“ Плененият флот се носеше с флагманска скорост. От двете страни на „Джар Вайкинг“, който се готвеше да завърши моделирането на поредните клонове на „Спрингфийлд“, плаваха суперсамолетоносачите, а отпред бе възкръсналата „Аризона“, на чийто мостик стоеше капитан Локхарт. Тя беше получила доклада от предно разположените подводници за изстрелването на ракетите и сега екипажът й проследяваше траекторията им.
— Изстреляйте примамка — заповяда капитанът на „Сийулф“.
От тръбата на горната палуба бе изхвърлен малък разгъваем макет на подводница. Примамката се издигна на петдесетина метра и бавно започна да кръжи — издаваше същите сигнали, каквито генерираха подводниците от клас „Лос Анжелис“.
— Изравнете плаването — нареди капитанът, след като се спуснаха на дълбочина две хиляди метра.
— Осем цяло и седем мили — докладва офицерът от ракетното. — Има промяна в курса по посока към примамката.