Венец от трева (Част I: Предсказанието)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Венец от трева (Част I: Предсказанието)». Краткое содержание книги:
Разбира се, не можеха да не посетят детската стая. Друз се застоя дълго при своето топчесто, мургаво, почти двегодишно момченце, известно като Друз Нерон, докато Цепион дари само с по едно леко кимване двете си дъщери, които, обхванати от истинско страхопочитание пред баща си, се прилепиха плътно до стената и не посмяха да гъкнат. И двете представляваха миниатюрни копия на майка си — тъмнокоси като нея, с големи очи и с розови устички, — при това бяха чаровни, нищо че баща им едва ли някога би го разбрал. Сервилия гонеше седмата си година и откакто се бе заела с подобряването контурите на Апеловия кон и на Зевскисовата чепка грозде, беше узряла достатъчно за възрастта си. Лила обаче се бе оказала неукротима беладжийка — свободолюбива, твърдоглава, нападателна и безочливо откровена. Боят, който беше яла навремето със сестра си, отдавна беше забравен, освен че я беше научил да проявява поне видим респект към баща си.
Четиримата възрастни се разделиха с децата и се насочиха към триклиния, където щеше да бъде сервирана вечерята.
— Квинт Попедий няма ли да се присъедини към нас, Кратип? — попита Друз иконома си.
— Не ми е съобщавал, че ще вечеря другаде, домине.
— В такъв случай да го изчакаме — предложи Друз, без да обръща внимание на крайно осъдителния поглед на Цепион.
Цепион обаче не обичаше да не го забелязват.
— Защо постоянно се влачиш с този ужасяващ тип, Марк Ливий?
Друз го изгледа с леден поглед.
— Има хора, Квинт Сервилий, които ми задават същия въпрос, само че по твой адрес.
С риск да се задави Ливия Друза трябваше да си поеме дълбоко въздух, да не би да се изкикоти от удоволствие; но както и очакваше Друз, ехидната му забележка мина покрай ушите на Цепион, който държеше на своето.
— Е, точно това имах предвид. Защо постоянно се влачиш точно с него?
— Защото е мой приятел.
— Бих го нарекъл по-скоро пиявица, която се храни от теб! — поправи го Цепион. — Наистина, Марк Ливий, дошъл е в дома ти само за да се угоява за твоя сметка. Появява се, когато най-малко го очакваш, постоянно иска някакви услуги, винаги се оплаква от римляните. За кого се мисли?
— За един най-обикновен марс — отговори му нечий приветлив глас отзад. — Съжалявам, че закъснях, Марк Ливий, но както вече съм ти казвал, не държа да ме чакате за вечеря. Освен това, имам неопровержимо оправдание защо закъснях: Катул Цезар пак ме подложи на познатото изпитание да слушам какво му е мнението за италийската подлост.
Силон седна в другия край на кушетката на Друз, облегна се на лакът, остави робът да му свали обувките, да му измие краката и да му надене чисти чорапи, най-сетне се извъртя на няколко пъти, за да се намести удобно на почетното място — т.нар. локус консуларис — вляво от Друз. Самият Цепион лежеше на кушетката вдясно от домакина, защото се смяташе за член на семейството и нямаше как да се представи за гост.
— Пак ли се оплакваш от мен, Квинт Сервилий? — попита невъзмутимо Силон и приятелски намигна на Друз.
Той му отвърна с усмивка. В погледа му към Квинт Попедий Силон се забелязваше много повече добронамереност и симпатия, отколкото към роднината му Цепион.
— Зет ми винаги има от какво да се оплаква, Квинт Попедий, не трябва да му обръщаш внимание.
— Свикнал съм вече — рече Силон и кимна вместо поздрав на жените, седнали на малки столчета от обратната страна на масичките пред мъжете.
Друз и Силон се бяха запознали на бойното поле при Араузио, след като битката беше свършила и германите бяха избили осемдесет хиляди римляни и италийци, най-вече заради бащата на Цепион. Приятелството им бе възникнало при изключителни и незабравими обстоятелства, навярно и затова с годините само укрепваше; още повече че беше свързано с общата загриженост на двамата за съдбата на италийските съюзници — кауза, на която и двамата младежи навремето се бяха зарекли. Силон и Друз бяха необичайна двойка, но нито вечните оплаквания и злословия на Цепион, нито поучителните беседи, които римлянинът трябваше да слуша от страна на възрастните си колеги сенатори, можеха да ги разделят.