В руините на Париж
- Автор: Хольбайн Вольфганг
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Иванова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «В руините на Париж». Краткое содержание книги:
С глух тропот секретът на сейфа падна и се удари в земята. Черити пусна оръжието, направи бърз скок и се озова до сейфа. Вътрешността му беше пълна с изгоряла хартия. Тя измете всичко, опипа с пръсти задната стена на трезора и миг по-късно откри това, което търсеше. Чу се щракване, когато натисна с ръка контакта, после уж цялата задна стена на стоманения шкаф се раздели на две и откри пред погледа й табло, на което имаше малък монитор.
Скудър стреляше все по-ожесточено. Откъм коридора проникваше отражението на огъня, ако се съдеше по шумовете, там трябва да се беше появила половин армия мравки, които отвръщаха на огъня на Скудър. На Черити й се струваше, че е цяло чудо, че той все още не е прострелян.
Тя пак протегна ръка и се съсредоточи отново върху малкото табло. Пръстите й трепереха, когато се приближиха до клавиатурата. Надяваше се всичко да е още така, както си го спомняше.
Бавно набра с клавишите деветцифрения код и зачака със затаен дъх. Минаха секунди, после екранът се изпълни със зелена светлина и с микроскопични буквички, които я подканяха да набере собствения си код. Черити го направи и в съседство с монитора пламна червена точица с големина на игла.
Изведнъж Скудър започна да крещи и направи отчаян скок, за да се спаси, когато огнен облак удари по вратата и почти подпали стаята.
Черити се увери с бърз поглед, че той не е ранен сериозно и пак се обърна към сейфа, като бързо почна да сваля плакетата от верижката на врата си. Пръстите й така силно трепереха, че й беше трудно да пъхне тънката метална пластинка в отвора под клавиатурата.
Отново минаха няколко мига, през които Скудър нещо й крещеше, което тя така и не разбра, и стреляше непрекъснато към ярките пламъци през вратата, очевидно без вече да се цели, а само да осигури своеобразна бариера.
Най-сетне цветът се смени от червен на зелен. Черити отново вдигна ръка и бързо започна да подава петцифрени числени групи. На два пъти сбърка и сърцето й почна да бие ускорено. Трети шанс нямаше да получи.
Когато вкара и последната цифра, светлината до монитора отново стана червена и върху монитора се появи съобщението, което беше очаквала.
„АКТИВИРАНА Е СИСТЕМАТА ЗА САМОУНИЩОЖЕНИЕ!
МОЛЯ ПОДАЙТЕ ПОСЛЕДНИТЕ ТРИ ЦИФРИ!
ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ: КОМАНДАТА НЕ МОЖЕ ДА СЕ ОТМЕНИ!“
— Чери! — изкрещя Скудър с пресекващ глас. — Не знам какво правиш, но каквото и да е то, направи го веднага!
Черити пое дълбоко дъх, поколеба се за миг — и после натисна три последователни пъти цифрата 7.
Чу се тихо щракване. Уредът отново й върна плакетата и изведнъж цветът и на монитора се промени от зелен на червен.
„СЪОРЪЖЕНИЕТО ЗА САМОУНИЩОЖЕНИЕ Е АКТИВИРАНО!
ИМАТЕ ПЕТНАЙСЕТ МИНУТИ, ЗА ДА НАПУСНЕТЕ СГРАДАТА!“
Черити бързо прибра плакетата си, прикрепи я към верижката и натисна скрития шалтер, който отново прикри задната страна на сейфа. Зад нея се чу изненадан вик, после глухо трополене и звуците от боричкане, и когато Черити се обърна, тя видя Скудър, който се опитваше да се съпротивлява както отчаяно, така и безсмислено срещу двама морони, които по някакъв начин бяха преминали през огнения ад на входа. Тя вдигна оръжието си.
— Не бих го направил — дочу се глас откъм вратата.
Черити застина на мястото си. Тя бавно отпусна лазера надолу и погледна към Барлър, който стоеше пред горящата врата и се прицелваше с лазерно оръжие право в нея.
— Бъдете благоразумна, капитан Леърд — каза спокойно Барлър. — Мисля, че знаете кога сте изгубили. Не ме принуждавайте да ви ранявам.
Черити пусна оръжието си на земята и се обърна към Скудър, който продължаваше да се гърчи в стоманената хватка на огромните четириръки насекоми.
— Прекрати това — каза тя — той е прав.
— Много разумно от ваша страна, капитан Леърд — каза Барлър. Той се приближи, като продължаваше да държи оръжието си заплашително насочено към Черити. — Може ли да попитам какво правите тук?
— Можете — отвърна студено Черити, — но аз няма да ви отговоря.
Барлър се усмихна леко, погледна първо Скудър, после нея, и накрая също свали оръжието си. Погледът му попадна върху сейфа зад гърба й. Намръщи се и надникна объркан в напълно празния трезор. После се приведе и попипа задната стена. Минаха само няколко секунди, докато се повтори пак щракащият звук и металната плоча да се дръпне отново настрани.