Магьосникът
- Автор: Скотт Майкл
- Серия: Тайните на безсмъртния Никола Фламел #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магьосникът». Краткое содержание книги:
Калифорния:
В ръцете на д-р Джон Дий и Тъмните древни „Книгата на Авраам Мага“ би могла да се превърне в опасно оръжие, което да доведе до разрухата на познатия на човечеството свят. Най-могъщият ръкопис в историята съдържа тайната на безсмъртието — тайна, която никой не бива да узнава. Две страници делят Дий от познанието, което ще възвърне властта на Тъмните древни.
Единствено близнаците Джош и Софи могат да го спрат — но те са отдалечени на 13000 километра.
Париж:
Никола, Софи, Джош и Скати избягват от Охай и се озовават в Париж — Града на светлините, някогашен дом на Никола Фламел. Но завръщането не е никак приятно. Николко Макиавели, философ и виден колекционер на предмети на изкуството, живее в Париж и работи за Дий. Той е по петите им, а времето на Никола и Пернел изтича. С всеки изминал ден силата им намалява, телата отслабват. Време е Софи да овладее и втората магия — Огнената.
Само един човек е в състояние да я обучи: някогашният ученик на Фламел, граф Сен Жермен — самият той алхимик, магьосник и рок звезда.
Джош и Софи Нюман са единствената надежда за оцеляване на човешкия род. При положение че преди това не се настроят един срещу друг…
Нидхьог препускаше по тясната уличка към тях, изправен на двата си яки задни крака. В предните му лапи висеше отпусната червенокоса фигура.
— Назад! — извика Макиавели и се хвърли на земята, повличайки Джон със себе си.
Нидхьог прегази дългата черна германска кола. Единият му заден крак стъпи точно върху покрива и го смачка. Прозорците затрещяха и парчета стъкло се разлетяха като шрапнели. Средата на купето хлътна и колелата се отлепиха от земята.
Създанието изчезна в нощта.
Миг по-късно облечена в бяло диса буквално прелетя над останките от колата, преодолявайки ги с един-единствен скок, устремена подир чудовището.
— Дагон? — прошепна Николо, като се претърколи. — Дагон, къде си?
— Тук. — Шофьорът се изправи гъвкаво на крака, отръсквайки късчета блестящо стъкло от черния си костюм. Свали напуканите си слънчеви очила и ги пусна на земята. Цветовете на дъгата пробягваха по кръглите му, немигащи очи. — Той държеше Скатах — рече Дагон, като разхлаби черната си вратовръзка и разкопча горните копчета на бялата си риза.
— Тя мъртва ли е? — попита Макиавели.
— Няма да повярвам, че Сянката е мъртва, докато не се убедя с очите си.
— Съгласен съм. През годините е имало твърде много съобщения за смъртта й. А после тя се появява отново! Трябва ни труп.
Дий се надигна от една кална локва; подозираше, че Макиавели може нарочно да го е бутнал в нея. Изтръска вода от обувката си.
— Щом е в лапите на Нидхьог, значи Скатах е мъртва. Успяхме.
Рибешките очи на Дагон се сведоха към лицето на Магьосника.
— Ах, ти, ограничен, арогантен глупако! Нещо в къщата е подплашило Нидхьог — ето защо той бяга, — а не може да е Сянката, защото той я е хванал. А помни, че това е същество, което не знае страх. Три диси влязоха в тази къща, а излезе само една! Нещо ужасно е станало там вътре.
— Дагон е прав: това е катастрофа. Трябва изцяло да преосмислим стратегията си. — Макиавели се обърна към своя шофьор. — Обещах ти, че ако дисите се провалят, Скатах е твоя.
Дагон кимна.
— А ти винаги си държал на обещанията си.
— Служиш ми вече близо четиристотин години. Винаги си ми бил верен и ти дължа както живота, така и свободата си. Освобождавам те от службата ти при мен — каза тържествено италианецът. — Намери тялото на Сянката… а ако тя е още жива, направи каквото е нужно. Върви и бъди здрав, стари приятелю.
Дагон се обърна. После изведнъж спря и погледна назад към Макиавели.
— Как ме нарече?
Николо се усмихна.
— Стари приятелю. Пази се — каза той нежно. — Сянката е невероятно опасна и е убила твърде много мои приятели.
Дагон кимна. Свали обувките и чорапите си, разкривайки трипръсти ципести нозе.
— Нидхьог ще потърси убежище в реката. — Пълната със зъби уста на Дагон внезапно се разтегли в нещо като усмивка. — А водата е мой дом. — После той се затича в нощта, шляпайки с босите си крака по тротоара.
Макиавели погледна пак към къщата. Дагон беше прав; нещо бе изпълнило с ужас Нидхьог. Какво се бе случило там вътре? И къде бяха останалите две диси?
Стъпки затрополяха по паважа и изведнъж Джош Нюман се втурна откъм уличката, стиснал в ръка каменен меч, от който се виеха струйки златен огън. Без да се огледа ни наляво, ни надясно, той заобиколи унищожената кола и продължи тичешком нататък, следвайки издайническата диря от автомобилни аларми, задействани от минаването на чудовището.
Макиавели погледна към Дий.
— Предполагам, това беше американчето?
Магьосника кимна утвърдително.
— Видя ли какво държеше? Приличаше на меч — каза бавно италианецът. — Каменен меч? Със сигурност не е бил Ескалибур?
— Не е Ескалибур — отвърна кратко Дий.
— Определено беше сиво каменно острие.
— Не беше Ескалибур.
— Откъде знаеш? — попита Макиавели.
Джон бръкна под палтото си и измъкна къс каменен меч, еднакъв с оръжието, което носеше Джош. Острието трептеше, вибрираше почти недоловимо.
— Защото Ескалибур е у мен — каза Дий. — Момчето държеше неговия близнак, Кларент. Винаги сме подозирали, че е у Фламел.
Николо затвори очи и вдигна лице към небето.
— Кларент. Нищо чудно, че Нидхьог избяга от къщата. — Той поклати глава. Нима можеше тази нощ да стане още по-лоша?
Мобилният телефон на Дий избръмча отново и двамата мъже подскочиха. Магьосника едва не счупи телефона надве, докато го отваряше.
— Какво? — изръмжа той. Заслуша се за момент, после затвори телефона много внимателно, а когато заговори отново, гласът му беше малко по-силен от шепот. — Пернел е избягала. Намира се на свобода на Алкатраз.