Книгата на мъртвите
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Серия: Кей Скарпета #15
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ралица Ботева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Книгата на мъртвите». Краткое содержание книги:
Продължи да си върши работата. Довърши задачите си в градината. Взе душ. Поработи в кабинета на горния етаж. Говори по телефона. Обади се на Роуз. Обади се на Люси. Обади се на Бентън. През цялото време не знаеше, че Бул се крие между двете порти зад къщата. Той каза, че това приличало на риболов. Нямало да хванеш нищо, ако рибата не си помисли, че си се отказал. Когато слънцето се спуснало ниско, сенките станали по-дълги, а Бул вече бил преседял върху тъмните студени тухли между портите цял следобед, видял мъж на тясната уличка. Мъжът отишъл право до външната порта на Скарпета и опитал да провре ръка между пречките, за да я отключи. След като не успял, започнал да се катери по железните пръти и тогава Бул отворил портата и се сбил с него. Смяташе, че е същият мъж, когото бе видял на мотора, но който и да бил, намеренията му били сериозни и когато започнали да се борят, мъжът изпуснал пистолета си.
— Стой тук — нареди тя на Бул в тъмната уличка. — Ако излезе някой съсед или дойде друг човек по каквато и да е причина, никой не бива да се приближава. Никой да не докосва нищо. За щастие, мисля, че никой не може да види какво правим.
Лъчът от фенерчето на Бул изучаваше неравните тухли, а тя влезе в къщата. Изкачи стълбите до втория етаж и след няколко минути се върна на уличката с фотоапарат и куфарче за местопрестъпления. Направи снимки. Надяна латексови ръкавици. Взе револвера, отвори барабана и извади шест патрона трийсет и осми калибър. Патроните прибра в един хартиен плик, а револвера в друг. Запечата ги с яркожълта лента за улики, която надписа с маркер.
Бул продължаваше да търси, светлината от фенера му подскачаше, спря, клекна, после продължи нататък много бавно. Минаха още няколко минути, после той се обади:
— Тук има нещо. Елате да погледнете.
Тя се приближи, като внимаваше къде стъпва. На около девет метра от портата върху покрития с листа асфалт видя малка златна монета, прикрепена към скъсана златна верижка. Те блестяха на светлината от фенера й, златото беше ярко като луната.
— Толкова далеч ли си бил от портата, когато си се борил с него? — попита тя със съмнение. — Тогава защо пистолетът е чак там? — И посочи към тъмните сенки на портата и градинската ограда.
— Трудно ми е да кажа къде съм бил — отвърна той. — Тези неща стават бързо. Не мислех, че съм стигнал чак до тук, но не мога да го твърдя стопроцентово.
Скарпета погледна към къщата.
— От тук до там е доста далеч — каза тя. — Сигурен ли си, че не си го подгонил, след като е изпуснал пистолета?
— Мога само да кажа, че златна монета на златна верижка нямаше да се търкаля тук дълго. Може да съм го подгонил и да се е скъсала по време на борбата. Не мислех, че съм го гонил, но когато се бориш на живот и смърт, не си даваш сметка за времето и разстоянията.
— Така е — съгласи се тя.
Извади нов чифт ръкавици и хвана скъсания накит за малка част от верижката. Без лупа не можеше да каже каква е монетата, различаваше само глава с корона от едната страна, венец и цифрата едно от другата.
— Сигурно се е скъсала, докато се борех с него — реши Бул, сякаш се беше убедил. — Надявам се да не ви принудят да им предадете всичко това. Имам предвид полицията.
— Няма нищо за предаване — възрази тя. — Засега няма извършено престъпление, само боричкане между теб и някакъв непознат. За което не смятам да споменавам пред никого. С изключение на Люси. Утре ще видим какво можем да направим в лабораторията.
Вече беше имал неприятности. Нямаше да загази отново, особено заради нея.
— Когато някой намери пистолет, би трябвало да се обади в полицията — отбеляза Бул.
— Няма да го направя. — Тя прибираше инструментите си.
— Тревожите се да не помислят, че съм замесен в нещо, и да ме приберат? Не си създавайте неприятности заради мен, доктор Кей.
— Никой няма да те прибира никъде — успокои го тя.
Черното порше карера 911 на Джани Лупано постоянно се намираше в Чарлстън независимо колко рядко собственикът му идваше тук.
— Къде е той? — обърна се Люси към Ед.
— Не съм го виждал.
— Но още е в града.
— Вчера говорих с него. Обади се и ме помоли да му изпратя майстори, защото климатикът му не работел както трябва. После излезе и не знам къде е ходил, но докато го нямаше, те смениха филтъра. Лупано е потаен. Знам кога идва и заминава, защото ме кара да припалвам колата му веднъж седмично, за да не се изтощи акумулаторът. — Ед отвори една картонена кутия и в малкия му кабинет замириса на пържени картофи. — Имаш ли нещо против? Не искам да изстинат. Кой ти каза за колата му?