Абатството Нортангър

Елинор и Хенри обаче бяха напълно убедени, че брат им няма да има куража да се яви лично, за да поиска съгласието на баща си и постоянно я уверяваха, че никога досега в живота си той не е бил по-малко склонен да се появи в Нортангър. Катрин отпусна душата си и необходимостта да се наложи да си замине внезапно престана да я тревожи. Ала тъй като не можеше да се очаква от капитан Тилни, когато все пак някога дойдеше да иска позволение за женитбата си, да обясни честно какво е било поведението на Изабела, Катрин смяташе за изключително уместно Хенри да разкаже на баща си как действително се е случило всичко и по този начин да даде възможност на генерала да си състави точно и безпристрастно мнение и изгради възраженията си на по-справедлива основа от неравностойното положение в обществото. Тя изложи идеята си пред Хенри, но той не възприе тази мярка с готовността, която Катрин очакваше.

— Не — каза той, — няма нужда допълнително да укрепвам позициите на баща ми и да лиша Фредерик от възможността да изповяда собствената си глупост. Нека той сам разкаже нещата така, както смята за добре.

— Но той няма да каже и половината.

— Дори четвъртината ще бъде достатъчна.

Изминаха ден или два, без да получат новини от капитан Тилни и братът и сестрата не знаеха какво да мислят. Това мълчание ту им се струваше естествена последица от предполагаемия годеж, ту го намираха напълно несъвместимо с подобно събитие. Междувременно генералът, макар всяка сутрин да се дразнеше от нехайството на Фредерик, когото го мързяло да пише, ни най-малко не се безпокоеше за него. Най-належащата му грижа бе да направи приятен престоя на мис Морланд в Нортангър. Той често изразяваше тревогата си, че не успява, опасяваше се, че гледката на едни и същи лица всеки ден и еднообразните занимания ще я отблъснат от този дом. Говореше колко му се искало семейството на лейди Фрейзър да не беше заминавало, споменаваше от време на време да събере голяма компания за вечеря, а веднъж-дваж дори започна да брои колко млади хора в околността обичат да танцуват. Да, обаче сега сезонът бе напълно мъртъв, нямаше лов нито на птици, нито на дивеч, а семейството на лейди Фрейзър бе заминало. Всичко свърши с това, че една сутрин той каза на Хенри, че следващия път, когато отиде в Удстън, ще го изненадат някой ден и ще дойдат да хапнат овнешко с него. Хенри бе много поласкан и извънредно щастлив, а Катрин направо се възхити от плана.