Изповедникът

— За ваше щастие, хер Лутер, във Ватикана има още един верен приятел на немския народ — човек, който значително ме превъзхожда по сан. Той ще приеме съветите ми. Що се отнася до самия мен, ще се радвам да се отървем от тях.

— Мисля, че си заслужава да вдигнем тост.

— Съгласен съм. Сестра Реджина?

Влязох в стаята. Краката ми трепереха.

— Донесете ни бутилка шампанско — нареди епископът на италиански, а после добави: — Не, сестра, донесете две. Тази вечер имаме повод за празнуване.

Минута по-късно се върнах с две бутилки. Едната гръмна, когато я отворих, и шампанското се разля по пода и униформата ми.

— Казах ви, че е селянка — каза епископът. — Сигурно го е разклатила по пътя.

Здравата се посмяха за моя сметка и отново трябваше да се престоря, че не съм разбрала. Налях шампанското и поисках да се оттегля, но епископ Лоренци хвана ръката ми.

— Останете да пийнете с нас, сестра Реджина.

— Не, не мога, Ваша милост. Не е редно.

— Глупости! — Той се обърна към хер Лутер и го попита на немски дали мога да пийна чаша шампанско с тях, след като съм се потрудила да приготвя вечерята.

— Ja, ja — извика хер Лутер. — Всъщност настоявам.

И така останах там с изцапаната си униформа и пих от тяхното шампанско. Престорих се, че не разбирам, когато се поздравиха за много ползотворната вечер. Преди да си тръгнат, стиснах ръката на убиеца на име Лутер и целунах пръстена на неговия съучастник епископ Лоренци. Все още усещам горчивия вкус на устните си.