Мъртви на прага
- Автор: Харис Шарлейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Кирякова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Мъртви на прага». Краткое содержание книги:
— А ти какво мислеше, че ще искам от теб?
— Знам ли и аз? Че ще ме помолиш да платя за ремонта на къщата ти или да ти помогна да разбереш кой стреля по върколаците. И по теб — обвинително каза Ерик, сякаш бях длъжна да предвидя случилото се. — Виждала ли си се с някого преди инцидент?
— Посетих Калвин Норис в болницата — признах аз и Ерик се намръщи.
— Значи си носила миризмата му по себе си.
— На сбогуване го прегърнах, така ме… да.
Ерик ме изгледа с присвити очи.
— Алсид Ерво беше ли там?
— Намина през вкъщи, за да огледа щетите.
— И той ли те прегърна?
— Не си спомням — казах. — Толкова ли е важно?
— Да, важно е. За онзи, който търси върколаци за мишени. А ти прегръщаш твърде много хора.
— Може да съм носила миризмата на Клод — замислено казах аз. — Божичко, изобщо не се сетих за това. Не, чакай, Клод ме прегърна след стрелбата. Тоест, миризмата на елф не е важна в случая.
— Елф — повтори Ерик и зениците му започнаха да се разширяват. — Я ела тук, Суки.
Опа! Май наистина дрънках твърде много.
— Не. Казах ти онова, кост искаше, а в замяна ти изпълни твоята част от сделката. Сега можеш да се върнеш обратно в Шривпорт и да ме оставиш да поспя. Това тук говори ли ти нещо? — казах аз и посочих към бинтованото си рамо.
— Тогава аз ще дойда при теб — отвърна той и коленичи пред мен. Притисна се към коленете ми и долепи лице до шията ми. Пое въздух, задържа го и издиша. Досмеша ме. Все едно пушеше трева.
— Ти вониш, Суки — каза Ерик и аз замръзнах. — Вониш на върколаци и на феи. Цял коктейл от свръхсъщества.
Застинах. Усещах устните му на около два милиметра от ухото си.
— Дали да не те ухапя и да сложа край на всичко? — прошепна той. — И повече никога няма да се сетя за теб. Мисленето за теб е досаден навик, от който искам да се отърва. А може би трябва да те възбудя, за да разбера дали наистина сексът с теб е толкова хубав?
Съмнявах се, че ще ми бъде дадена възможност за гласуване. Прокашлях се и казах с малко дрезгав глас:
— Ерик, трябва да поговорим.
— Не, не, не — прекъсна ме той. И с всяко „не“ устните му докосваха кожата ми.
Погледнах над рамото му към прозореца.
— Ерик — прошепнах аз, — някой ни наблюдава.
— Къде? — Позата му остана същата, но излъчването му се промени от опасно за мен към опасно за някой друг.
Спомних си, че в нощта на пожара Бил ме наблюдаваше през прозореца. Може би сега правеше същото. Може би ревнуваше или го мъчеше любопитство, или просто проверяваше как съм. Ако натрапникът беше човек, щях да прочета мислите му и да разбера кой е или поне какви намерения има; но в главата на съществото отвън зееше черна дупка.
— Вампир е — казах аз на Ерик е най-тихия възможен шепот и той ме придърпа плътно съм себе си.
— Само неприятности носиш, Суки — каза той, но в гласа му усетих не тревога, а вълнение. Ерик обожаваше опасностите.
Вече бях сигурна, че натрапникът не с Бил; щях да го позная. Чарлз би трябвало да забърква коктейли в „Мерлот“. Тоест, оставаше един възможен вампир. Мики, издишах аз и стиснах ризата на Ерик.
— Саломе не си губи времето — спокойно отбеляза Ерик. — Обаче той е твърде опърничав, за да й се подчини. Той никога не е идвал тук, нали така?
— Точно така! — И слава богу.
— Значи няма как да влезе.
— Но може да счупи прозореца — казах аз, когато от лявата ни страна се посипаха стъкла. Мики бе хвърлил камък с размерите на юмрука ми и, за моя огромна изненада, камъкът улучи Ерик право в главата. И той падна на земята като… камък. Остана си там и не помръдна. От дълбоката рана на слепоочието му шурна тъмна кръв. Скочих на крака, втрещена от гледката. Всемогъщият Ерик, безпомощен и в безсъзнание!
— Покани ме да вляза — изрева Мики през прозореца. Разкривеното му от гняв бяло лице светеше между едрите капки дъжд. Черната му коса висеше безформена на мокри кичури.
— Как пък не! — извиках аз и коленичих до Ерик, който мигна, за мое облекчение. Не че би могъл да умре от удар с камък, разбира се, но шокът в подобни случаи е неизбежен, независимо дали жертвата е вампир, или човек. Ерик лежеше на пода пред креслото, което пък беше с гръб към прозореца, така че Мики нямаше как да го види.
Тогава забелязах, че Мики държеше с една ръка… Тара. Жестоко пребита, с лице, по-бяло от неговото. От ъгълчето на устата й течеше кръв. Вампирът стискаше безмилостно ръката й.