Огненият кръг

Тя се пресяга и стиска ръката ми.

— О, Лия! Такова си глупаче! Не трябва да се извиняваш. Просто ми кажи, че си се върнала, че ние сме отново налице и всичко ще остане далеч зад нас.

Аз също стискам ръката й, усмихвам се с благодарност и се чудя на иронията как заради едно тъй мрачно нещо като пророчеството съм срещнала такива рядко ценни за мен приятелки.

— А сега — предлага тя и тъмните й очи засияват, — разкажи ми всичко, което съм пропуснала.

През следващите двайсет минути, докато отминаваме магазини за дрехи и сладкарници, аз й разказвам: за Локру и как открихме Камъка; за Обреда и как слънцето пада върху него един-единствен път в годината по време на пролетното равноденствие; за опасенията си, че Алис няма да ни помогне, и как се чудя какво да сторя, ако получа отказ от нейна страна.

— Но как всички тези неща се обединяват в същинската церемония? — пита накрая Луиса.

Тъкмо се готвя да й отговоря, когато Соня, далеч напред с Бриджид, вика към нас:

— Ще влезем в шапкарския магазин!

Помахвам им с ръка.

— Влезте. Ние продължаваме.

Те изчезват в една от многото врати покрай тротоара и аз отново се обръщам към Луиса:

— Отначало не разбирах. Ала колкото повече си мисля за това, толкова по-просто ми се струва.

Луиса мръщи вежди и се съсредоточава.

— Е, вероятно и аз ще трябва да помисля малко повече.

Смея се шумно.

— В последната страница на пророчеството пише, че трябва да се върнем в утробата на змията. Ясно е, че става въпрос за Ейвбъри. Ти и останалите ключове сте родени наблизо. В пророчеството се намеква, че всичко е тръгнало тъкмо от там, така че трябва да се върнем на същото място, за да го завършим. Утробата явно е самият център. Ако това е наистина свещено място, силата му ще е съсредоточена в центъра му, също както кухината в Шартр имаше своето специално значение.

Стигаме до шапкарския магазин и заставаме пред витрината. Гледаме как Соня и Бриджид се смеят и пробват няколко огромни шапки. Нагласяват си ги една друга на главите и се кикотят, докато собственикът им мята погледи.

— Ами онова… как се наричаше? „Огненият кръг“? — пита Луиса.

— Мисля, че сънувах нещо, което ми подсказваше за този кръг.

За миг ми се струва, че във витрината се отразяваме не ние двете с Луиса, а огънят вътре в кръга от сънищата ми. Странният напев. Забулените с качулки фигури.

— В него хора припяват около огъня, а Камъкът е поставен на върха на нещо високо, вероятно за да улови първите слънчеви лъчи на Белтан. — Обръщам се да я погледна и в същия миг леля Върджиния и Хелене ни настигат. — Според мен тъй трябва да е.

Луиса мрачно кима, а Хелене се взира през стъклото в Соня и Бриджид, които връщат две шапки на мястото им и тутакси грабват други две, за да ги мерят.