Страхът на мъдреца (Част I)

— А сега този. — Посочих втората двойка — един драб и единствения ми останал сребърен талант.

Дена взе втория драб и талантът го последва във въздуха. Тя започна да повдига и да сваля и двете си ръце, сякаш бяха блюдата на някаква везна.

— Вторият е по-тежък.

— Металите са различни — кимнах аз. — Те са по-малко подобни, затова трябва да вложиш повече енергия.

Посочих драба и сребърното пени и прошепнах трето обвързване.

Дена сложи първите два драба в лявата си ръка, а третия — в дясната. Сребърното пени се вдигна във въздуха.

— А този е още по-тежък, защото формата и металът са различни.

— Точно така — потвърдих аз.

Посочих четвъртата и последна двойка — един драб и парче тебешир.

Дена едва мушна пръстите си под драба, за да го повдигне.

— По-тежък е от всички останали, взети заедно! — възкликна тя. — Сигурно тежи поне килограм и половина!

— Желязо към тебешир е много лоша връзка — намеси се Уилем. — Прехвърлянето е лошо.

— Но вие казахте, че енергията не може да бъде създавана или разрушавана — възрази Дена. — Щом трябва да положа усилия, за да вдигна това малко парче тебешир, къде отива цялата тази допълнителна енергия?

— Умна е — изкикоти се Уилем. — Много умна. Мина една година, преди да се сетя да задам този въпрос. — Той погледна Дена възхитено. — Част от енергията се губи във въздуха. — Махна с ръка. — Друга част отива в самите предмети и в тялото на симпатиста, който контролира връзката. — Той се намръщи. — Това може да стане упасно.

— Опасно — меко го поправи Симон.

— Значи в момента вярваш, че всички тези драбове са свързани с всички тези други неща? — погледна ме Дена.

Кимнах в отговор.

Тя размърда ръцете си встрани. Монетите и тебеширът се залюляха във въздуха.

— Това не е ли… трудно?

— Така е — потвърди Уилем, — но нашият Квоте си пада малко фукльо.

— Точно затова бях толкова мълчалив — каза Сим. — Не знаех, че ще успееш да удържиш четири обвързвания едновременно. Това е невероятно впечатляващо.

— Ако е необходимо, мога да се справя и с пет — рекох аз. — Но това е границата на възможностите ми.

— Още нещо — усмихна се Сим на Дена. — Гледай сега! — Той посочи към висящото във въздуха парче тебешир.

Нищо не се случи.

— Хайде де — оплака се Сим, — опитвам се да й покажа нещо.

— Покажи й го тогава — самодоволно отвърнах аз и се облегнах на стола си.

Сим пое дълбоко дъх и се вторачи в парчето тебешир. То потрепери.

Уил се наведе към Дена и обясни:

— Един симпатист може да противопостави своя Алар на Алара на друг. Всичко се свежда до това да вярваш непоколебимо, че драбът и сребърното пени изобщо не са едно и също.

Уил посочи с ръка и пенито падна със звънтене върху масата.