Шифърът на Джеферсън
- Автор: Берри Стив
- Серия: Котън Малоун #7
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 9789547692763
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шифърът на Джеферсън». Краткое содержание книги:
– Но има опасност Даниълс да ни прати по дяволите – отбеляза Болтън. – Както постъпи, когато ти отиде да му се молиш.
Забележката беше неприятна, но сега не беше време да ѝ обръща внимание. Трябваше да спомене и още нещо.
– Забелязахте ли някакъв пропуск в записа? – подхвърли той.
– Липсват имена – веднага отвърна Когбърн. – Кой е мъжът, завъртял главата на Първата дама?
– Точно това е най-интересното – усмихна се Хейл.
Уайът влезе в Монтичело с първата туристическа група за деня. Вече беше разбрал, че посетителите се разпределят на групи от по трийсет души с по един екскурзовод. Не пропусна да отбележи, че екскурзоводите бяха предимно възрастни хора, най-вероятно доброволци, а групите влизаха в къщата приблизително през пет минути.
Озова се в малко помещение отвъд източния портал, което екскурзоводът нарече "входно фоайе". Пред очите му се разкри голямо помещение на две нива, което действително приличаше на музей – каквото е било намерението на Джеферсън. То беше запълнено с карти, ловни трофеи, скулптури, картини и антики. Горният етаж се виждаше през балкон с осмоъгълна форма с парапет от тъмен махагон. Вниманието на посетителите беше насочено към прочутия стенен часовник с двоен циферблат на Джеферсън, който показваше както времето, така и деня от седмицата. Топузите му приличаха на оръдейни гюлета и стигаха чак до приземието през специално пробити дупки в пода. Уайът демонстрира привиден интерес към две платна на стари майстори, окачени над бюстовете на Волтер, Тюрго и Александър Хамилтън, за да прецени обстановката.
Групата бавно се отправи към съседната всекидневна. Тук преди години беше живяла Марта, дъщерята на Джеферсън, заедно със семейството си. Уайът изостана от групата, която се насочи към следващото помещение. Направи му впечатление, че екскурзоводът изчаква всички да се прехвърлят там, а после затваря вратата. Вероятно за да не пречат на следващата група.
– Това е Светая светих на Джеферсън – тържествено обяви екскурзоводът. – Място за пълно уединение.
Уайът огледа библиотеката. Високи лавици покриваха голяма част от стените. По времето на Джеферсън срещу тях били струпани чамови сандъци, облицовани отвътре със станиол. В тях били подредени книгите – най-отдолу онези с голям формат, а върху тях и останалите. Общият им брой надхвърлял 6700. По-късно всички били продадени на държавата и се превърнали в основа на Библиотеката на Конгреса, след като англичаните опожарили сградата на Конгреса през 1814 г. През високите френски прозорци се излизаше на верандата, свързана с голяма оранжерия.
Това, което интересуваше Уайът, се намираше в дъното.
Така нареченият "кабинет" с извити прозорци във формата на пресечен осмоъгълник.
Очите му се спряха на голямо писалище, въртящ се стол с кожена тапицерия, астрономически часовник. Там беше и прочутият полиграф на Джеферсън, който създавал копия на документите едновременно с тяхното отпечатване. Под един от прозорците имаше голяма чертожна маса. Колелото с шифъра беше поставено на странична масичка, отрупана с различни инструменти. Дължината му не надминаваше четирийсет и пет сантиметра, а дървените дискове с диаметър 12-13 сантиметра бяха скрити под стъклен капак. Екскурзоводът започна да разказва как всяка сутрин и вечер Джеферсън се затварял в кабинета, заобиколен от книги и научна апаратура. Четял, водел кореспонденция. Тук имали достъп само най-близките му хора. Постепенно на Уайът му стана ясно, че всичко, което беше прочел за остъклени врати, откритост и отсъствие на тайнственост, е било просто илюзия. Фактически в тази къща бе имало безброй уединени кътчета – най-вече тук, в южното крило. Които щяха да му бъдат от полза.
Обиколката продължи към спалнята на Джеферсън – помещение с висок поне шест метра таван с голяма остъклена капандура. Нишата с леглото го свързваше директно с кабинета. Следващата зала бе голям салон, разположен в центъра на приземния етаж. Прозорците му гледаха към задния двор и западния портал. Екскурзоводът спокойно изчака всички от групата да влязат, после затвори вратата. Множество маслени портрети покриваха кремавите стени. На високите прозорци имаше тъмночервени завеси. Мебелите бяха английски, френски и американски.
Уайът бръкна в джоба си, напипа заслепяващата граната и измъкна щифта, докато екскурзоводът обясняваше подробно историята на портретите по стените и уважението, което Джеферсън изпитвал към творчеството на Джон Лок, Исак Нютон и Франсис Бейкън. Уайът се наведе и търкулна гранатата по излъскания под. Едно, две, три.