Нито пени повече, нито пени по-малко

— Ако това не хвърли в див възторг Харви, не знам какво би могло да го впечатли.

Пък и Стивън беше в пълното си право да носи такава тога. Седна и за последен път прегледа червената папка. Беше чел гъсто изписаните на машина страници толкова често, че вече ги знаеше едва ли не наизуст.

Не слезе да закуси в кафенето. Изглеждаше петдесетгодишен и колегите му със сигурност щяха да забележат, въпреки че по-старите преподаватели надали щяха да видят нещо необичайно във външността му.

От „Модлин“ тръгна по Хай стрийт и се сля с възпитаниците на университета — сигурно към хиляда на брой — всички облечени като архиепископи от XIV век. Точно в този празничен ден не беше никак трудно Стивън да остане незабелязан. Това, а също и убеждението му, че Харви ще изпадне във възторг от чудатите традиции в стария университет, го бе накарало да избере за битката тъкмо годишния празник на Оксфорд.

В десет без пет сутринта влезе в хотел „Рандолф“, представи се на един от по-младичките пикола като професор Портър и обясни, че е дошъл да вземе господин Меткаф. Седна във фоайето. Младежът изтича някъде и след броени минути се върна с Харви.

— Господин Меткаф, професор Портър.

— Благодаря ви — каза Стивън.

Обеща си да се върне и да възнагради с бакшиш момчето. Беше му помогнало, макар и това да му влизаше в задълженията.

— Добро утро, професоре — поздрави Харви и седна. — Казвайте сега какво ще правим.

— Годишният празник на Оксфордския университет — подхвана Стивън — започва с тържествена закуска от ягоди, сметана и шампанско в колежа „Джизъс“, на която присъстват всички именити личности и ръководители и която се дава в чест на лорд Натаниъл Кру.

— Кой пък е Кру? Ще бъде ли на закуската?

— Само духом, напуснал е тоя свят преди около три века. Великият лорд Натаниъл Кру е бил доктор на университета и епископ на Дърам, завещал е на Оксфорд по двеста лири стерлинги годишно. С тях се дава закуската и на нея се чете тържествената реч, която ще чуем малко по-късно. Е, да, парите, които е дарил, вече не покриват разходите, все пак цените се вдигат, има инфлация, затова университетът волю-неволю трябва да се поохарчи, за да продължи традицията. След закуската има шествие и парад до театър „Шелдън“.

— И после?

— След парада започва най-вълнуващото мероприятие на празника. Почетните членове се предлагат за научна степен.

— Кои, кои? Какви са тия почетни членове? — полюбопитства Харви.

— Изтъкнати мъже и жени, подбрани лично от най-изявените представители на университета, за да получат почетни научни степени — поясни Стивън и си погледна часовника. — Всъщност вече трябва да тръгваме, ако искаме да застанем така, че да виждаме шествието — после всички места ще бъдат заети.