Професионалистите
- Автор: Дивер Джеффри
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Професионалистите». Краткое содержание книги:
Американски гражданин е застрелян от снайперист на Бахамите. Изстрелът е почти невъзможен, наричат го куршум за милиони. Улики липсват, а местните власти не желаят да сътрудничат.
Заместник-прокурор Нанс Лоръл знае, че убийството е поръчково, и има доказателства, че заповедта идва от най-високите етажи на властта в САЩ. С риск за кариерата и живота си тя се обръща към Линкълн Райм и Амелия Сакс.
Заинтригуван от особената сложност на случая Райм приема задачата.
Скоро самият той се превръща в мишена. А някой започва систематично да премахва всички доказателства и свидетели. Разследването на Райм се превръща в смразяваща битка срещу изключително интелигентен и хладнокръвен убиец.
- А ти?
- Добре съм. Малко съм скапан. Дадоха ми нещо за болката. Първата ми схватка като полицай, а не се представих много добре. Изненадаха ме.
- Някой видя ли регистрационния номер? - попита Райм.
- Нямаше регистрационни номера. А и нищо няма да постигнем, ако започнем да търсим форд „Мъркюри“ в златисто и черно или бял пикап. Сигурен съм, че са откраднати. В участъка ще разгледам снимки на криминално проявени, но и това няма да помогне. Все пак трябва да спазим процедурата.
Откъм югозападния път се издигна кълбо от прах. Една кола, не - две коли се приближаваха бързо.
Бахамските полицаи, които стояха наблизо, се напрегнаха.
Не защото автомобилите представляваха физическа заплаха. Райм забеляза, че фордът без отличителни знаци имаше червени сигнални лампи, които просветваха драматично. Не се учуди, че мъжът на задната седалка е заместник-комисар Макферсън. Втората кола, полицейски крузър, следваше първата.
И двете спряха рязко близо до линейките, Макферсън излезе от колата и затръшна вратата.
Втурна се вбесен към Поатие и попита:
- Какво е ставало тук?
Райм обясни, като пое вината.
Заместник-комисарят го изгледа гневно, извърна се и тихо и яростно изръмжа на ефрейтора:
- Няма да търпя подобно неподчинение. Трябваше да ме осведомите.
Райм очакваше младият мъж да се стъписа. Обаче той гледаше шефа си право в очите.
- С цялото ми уважение, сър, разследването на убийството на Морено е възложено на мен.
- Случаят ви е поверен, но за да разследвате с одобрените средства. Което не включва чужд човек на местопрестъплението.
- Тръгнахме по следа. Снайперистът е бил тук. Трябваше да претърся мястото още миналата седмица.
- Трябва да проверим какво...
- ...ще кажат по въпроса венецуелските власти - прекъсна го Поатие.
- Да не сте посмели да ме прекъсвате, ефрейтор! И не се дръжте така с мен.
- Да, сър. Извинете.
- Случаят е много важен, господин комисар, с последици и за двете страни - намеси се Райм.
- А вие, капитан Райм, вие! Разбирате ли, че за малко не предизвикахте убийството на мой полицай?
Криминалистът замълча.
- И едва не убиха вас - додаде комисарят студено. - Не ни трябват още мъртви американци на Бахамите. Имаме си предостатъчно... Ефрейторе, отстранявам ви от случая. Ще бъде проведено разследване, което може да доведе и до уволнението ви. Най-малкото ще бъдете върнат в пътна полиция.
По лицето на Поатие се изписа смайване.
- Но...
- А вие, капитан Райм, незабавно напуснете Бахамите. Полицаите ми ще придружат до летището вас и вашите спътници. Вещите ви ще бъдат донесени от мотела и ще ви бъдат предадени там. Вече се свързахме с авиолиниите. Имате места за полета, който е след два часа. Дотогава ще бъдете задържани. А вие, ефрейтор, вие ще предадете оръжието и значката си в управлението.
- Слушам, сър.
Изненадващо обаче Рон Пуласки пристъпи напред и се изправи пред заместник-комисаря, който тежеше сигурно два пъти повече от него и беше с няколко сантиметра по-висок.
- Не - отсече младият полицай.
- Моля?
Той повтори твърдо:
- Ще пренощуваме в мотела си. И ще си заминем на сутринта.
- Моля? - примигна Макферсън.
- Няма да заминем тази вечер.
- Това не е приемливо, полицай Пуласки.
- Линкълн едва не загина. Няма да се качи на самолет, преди да си почине.
- Вие извършихте престъпления.
Пуласки извади телефона си.
- Да се обадя ли в посолството, за да обсъдим въпроса с тях? Разбира се, трябва да спомена и какво се случва тук, конкретното престъпление, което разследваме.
Настана мълчание, чуваха се само тракането на загадъчните машини в цеха зад гърба им и плясъкът на проблесващите на слънцето вълни. .
- Добре - извън себе си от гняв отсече офицерът. - Но си тръгвате с първия полет утре сутринта. Ще ви придружат до мотела и до заминаването няма да напускате стаите си.
- Благодаря ви, господин комисар - каза Райм. - Оценявам жеста ви. И се извинявам за трудностите, които създадохме на хората ви. Късмет с разрешаването на случая. И с разследването на убийството на американската студентка. - Той погледна към Поатие. - Отново ви поднасям извиненията си, ефрейторе.
Пет минути по-късно Райм, Том и Пуласки бяха в буса и напускаха тясната ивица суша, следвани от полицейски ескорт; трябваше да се уверят, че ще пристигнат и ще останат в мотела си. Двамата едри полицаи в патрулната кола бяха сериозни и бдителни. Всъщност Райм не възразяваше срещу присъствието им - в крайна сметка престъпниците от форда „Мъркюри“ все още бяха на свобода.