Вихър

— Като бог?

— Като вечно — (кикот) — създание.

— По дяволите, жено! Аз бог ли съм, или не?

Кискането спря. Зоран си пое дълбоко дъх. Императорът я плашеше. Не очакваше сияние да обкръжава възвишеното му присъствие, когато влезе в стаята. Всъщност тя очакваше обикновен на вид човек. Какъвто той и беше — макар че изглеждаше дори по-добре и беше по-висок, отколкото се виждаше в предаванията.

Това, което я потискаше — освен мрака в стаята, който тя съобрази, че беше създаден за нея, — бяха очите на Императора. Никога не поглеждаха право към нея, а се местеха от страна на страна. Безкрайно. Беше почти… патологично. Тази мисъл я притесняваше още повече.

— Прости ми раздразнението — каза Императорът. — Неприятните държавни проблеми ми се отразяват.

Той се наклони към нея с най-чаровната си усмивка. Зоран забеляза обаче, че очите му не се спряха.

— Ще простите ли грубостта ми?

— О, ваше величество — заяви Зоран разпалено, — аз трябва да ви моля за прошка. Аз съм просто глупава старица. И вие сте толкова търпелив с мен.

Вечният император изхъмка. Така беше по-добре. Забеляза, че и кискането е спряло. Още по-добре.

— Сега може би ще ми обясниш цялата тази божествена ситуация?

— О, разбира се, сир. Ако съм звучала загадъчно, това е само по навик. Има толкова много различни нива на съществата. Думата „бог“ няма същия смисъл за всяко същество.

— Това е вярно — потвърди Императорът. Той се гордееше, че е познавач на мистичните учения.

— В човешките идеи обаче — продължи Зоран, — предполагам, че бог е точно описание на свещената ви личност.

Императорът се засмя.

— Представете си. Аз — бог.

— О, но ние си го представяме през цялото време — каза Зоран. — Всъщност всички членове на култа към Вечния император са длъжни да си представят това два пъти на ден. В молитвите си. Към вас.

— Колко интересно — отбеляза Императорът, очите му се присвиха в усмивка… но продължаваха да се местят, местят. Напред и назад. Напред и назад. — Всъщност това е един от най-интересните разговори, които съм водил напоследък.

— Толкова се радвам, че мога да ви развеселя ваше величество — каза Зоран.

— Кажи ми, колко същества в действителност вярват в, ха-ха, мен?

— Хиляди по хиляди, ваше величество. Може би дори милиони.

— Милиони, ммм?

— Точният им брой не може да се посочи лесно в момента. Но мога да кажа, че нашите членове достигнаха рекордна бройка по време на… хм, отсъствието ви. Станаха дори още повече точно преди завръщането ви. За известно време.

Устните на Императора се свиха.

— Искате да кажете, че са намалели?