Стъклени къщи
- Автор: Кейн Рэйчел
- Серия: Morganville Vampires #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 9789549321296
- Переводчик: Катя Радославова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Стъклени къщи». Краткое содержание книги:
— Чакай. Те знаят ли защо са тук, Майкъл? Защо рискува да им разкриеш тайните си? — Майкъл не спря. Вратата се затваряше. — Шейн, чуй ме! На Майкъл му трябваше някой жив тук, за да задейства защитата на къщата. Мислиш, че го е грижа за теб? Не! За него вие сте само тела! И пулсиращи сърца. Той не е по-различен от мен!
— Освен, че не смуче кръв, изрод такъв! — изкрещя Шейн и тръшна вратата в лицето на Оливър. Майкъл пусна резето с треперещи пръсти. — За бога, човече, защо не ни каза?
— Аз… какво? — попита Майкъл, без да го поглежда. Бе пребледнял и изплашен, забеляза Клеър.
— Всичко! Как се случи това, Майкъл? Как стана… — Шейн направи някакъв неопределен жест. — Той се опита да те превърне във вампир ли?
— Така мисля. Но не се получи. Стигнах само до тук. — Майкъл едва преглътна и се обърна към него. — Той е прав за защитата. Къщата не осигурява защита, ако няма жив човек в нея. Аз не се броя. Аз… съм само част от къщата. Ти наистина ми бе нужен.
— Все едно, човече. Това не ме интересува. Яд ме е, че някаква проклета пиявица те е изсмукала, докато съм бил далеч от тук.
— Но той не може да е вампир — каза изведнъж Ева. — Не може. Той ми е шеф! И… и работи през деня. Как е възможно това?
— Питай него — отвърна Майкъл. — Когато пак отидеш на работа.
— О, да бе, като че ли току-що не напуснах работа. — Ева се приближи до Майкъл и го прегърна. И той я прегърна, сякаш това бе най-естественото нещо на света. Сякаш постоянно са го правили — което, призна Клеър, може би е така, просто тя не е знаела. Майкъл погали косата й. — Боже, много съжалявам!
— Ти не си виновна — каза той. — Вината е изцяло негова.
— Ти, как…?
— Свирех в „Комън Граундс“. Не знаех, че е собственикът, работех с едно момче, Чад…
— О, да. Чад умря — отбеляза Ева.
— Интересно как ли е станало? — язвително вметна Шейн.
— Този Оливър, не знаех, че се казва така, каза, че е музикант и си търси стая под наем. Мислех, че идеята е добра. Дойде да види къщата. — Майкъл силно стисна очи, толкова мъчително бе отново да си спомни случилото се. Но така нямаше да прогони образите в главата си, бе сигурна Клеър. — Щом го поканих вътре, разбрах. Почувствах го. Но бе твърде късно, а и той имаше приятели.
Шейн изруга, една груба дума отекна от стените като изстрел. После се подпря на стената отмалял и с наведена глава.
— Трябваше да съм тук — каза той.
— Тогава и двамата щяхме да сме мъртви.
— И ще бъдете — чу се гласът на Оливър през вратата. — Ева, скъпа. Чуй ме. Чуй гласа ми! Покани ме.
— Остави я на мира! — изрева Майкъл и се обърна към вратата.
Клеър видя, че с лицето на Ева нещо става — сякаш волята й се изпари и светлината в погледа й угасна. О, не, помисли си тя вцепенена, и се опита да предупреди Майкъл.
Преди да успее да го направи, Ева каза:
— Да, Оливър, влез.
Ключалката щракна с ясен отекващ звук, вратата се отвори в нощта и Оливър прекрачи прага.
15
Клеър дори не видя кога Майкъл се придвижи, толкова бе бърз. Дотогава го бе смятала за нормално момче, наистина, е, да… което изчезва в мъгла през деня. Но никой не се движи толкова бързо. Не и човек.
А и никой не е толкова силен. Майкъл сграбчи Оливър за раменете, повдигна го във въздуха и го запрати с главата напред по коридора, за да го блъсне в стената на другия край. Клеър се отмести от пътя. И Шейн и Ева постъпиха така, макар че Ева се спусна след Оливър, а не встрани. Шейн я хвана за глезена и я дръпна назад, а тя риташе и пищеше.
Майкъл последва Оливър. Докато вампирът се изправяше на крака, Майкъл се стовари отгоре му. Оливър бе силен и бърз, но в тази къща Майкъл бе неукротим, а и бе безкрайно вбесен.
— Глупак такъв! — изкрещя му Оливър. — Разбираш ли какво казах? Клеър е взела книгата.
— Не ме интересува!
— Трябва да те интересува! Ако не я предадете, ще ви разкъсат, за да си я получат! Опитвам се да ви спася.
Майкъл така светкавично му заби няколко юмручни удара в лицето, че Клеър дори не успя да примигне. Оливър пак падна, като се вкопчи с нокти в пода, после се претърколи и гневно се втренчи в тях през разрошената си прошарена коса. В крайна сметка вампирите също кървят, с тази разлика, че кръвта им не е толкова червена, обаче бе гъста. От ъгъла на устата му потече струйка, а той ръмжеше, озъбен, като се опитваше да се вкопчи в Майкъл и да го ухапе. Майкъл го удари толкова силно, че единият от зъбите му се счупи и се търкулна по пода като кинжал от слонова кост. Оливър извика от болка и изненада и се претърколи, опитвайки се да се защити.