Насрещен вятър
- Автор: Нанс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Насрещен вятър». Краткое содержание книги:
Докато прибираше телефона, Джей изведнъж осъзна, че се е облегнал до банкомат. Той изрови от джоба на палтото си листче и провери отново ПИН кода, който си бе припомнил във влака от Хийтроу. Вложи кредитната карта, набра цифрите и с облекчение чу шумоленето на отброявани банкноти.
Пътуването до невзрачната правителствена сграда отне почти трийсет минути сред металния поток на лондонското автомобилно движение. Джей влезе в масивното здание, усещайки болезнено собствената си незначителност. Пред него се разкри лабиринт от зали, коридори, стълбища и врати, и той се опита да носи багажа си невъзмутимо, сякаш бе свикнал винаги да ходи с куфар на служебни срещи. Куфарът имаше колелца, но Джей не си позволи да ги използва. Стигаше му и това, че носи проклетото нещо. Да го влачи щеше окончателно да срине образа му на „мъжко момче“, както се изразяваше Линда.
Стройна секретарка го въведе в един кабинет и докато я следваше, той неволно си припомни колко изкусителна походка има Линда.
Джей тръсна глава, за да прогони мисълта, и с усилие се съсредоточи върху предстоящата задача.
— Джефри Уолас ме уведоми, че идвате — каза заместник-министърът, който се занимаваше с международните договори, след като Джей се представи и седна. — Боя се обаче, че не мога да ви помогна пряко. Естествено, знаем за случая с Пиночет, но нямам пряка връзка с Министерството на правосъдието, нито пък с която и да било друга официална инстанция по вашия хипотетичен въпрос.
— Кой има връзка?
— Между другото, мога ли да ви предложа чай или кафе?
— Не, благодаря — излъга Джей, потискайки отчаяното си желание за чаша кафе. — Кой може да ми помогне, ако вие не сте в състояние?
Заместник-министърът се усмихна, наклони глава настрани, скръсти ръце върху солидния си корем и се облегна назад.
— Предполагам, че мога да ви пусна да обикаляте с този въпрос из цялата държавна машина, мистър Райнхарт…
Джей опря длани в ръба на бюрото и се приведе напред.
— Вижте какво, този проблем скоро ще нахлуе във вашето въздушно пространство, а решението му ще засегне много сериозно висшата международна политика, договорните отношения, а и рискува сериозно да застраши връзките между САЩ и Великобритания. Необходима ми е вашата помощ, за да открия кой може да каже недвусмислено как ще постъпи британското правителство, когато получи заповедта за арест.
Човекът зад бюрото бавно кимна.
— Е, мистър Райнхарт, току-що обяснихте съвсем ясно и точно защо вашите въпроси са дотолкова над нивото ми, че на практика просто не мога да отговоря. — Той с усилие се изправи, заобиколи бюрото и протегна ръка. — Съжалявам, че не успях да помогна, старче. Между другото, винаги съм се възхищавал на президента Харис. Има стил на истински джентълмен. — Заместник-министърът въздъхна. — Добре. Нека да ви запиша четири имена. Разбира се, вероятно просто ще си прахосате времето.
— Поемам този риск.
Заместник-министърът придърпа бележника си, развинти капачката на писалка „Монблан“, записа имената и разположението на службите, после откъсна листа и го подаде през бюрото.
Джей му благодари и излезе. Посети един след друг първите три кабинета, но навсякъде получи същия сдържан и неопределен отговор.
Когато отново се озова в поредния коридор, той погледна табелката с четвъртото име и реши, че му стига толкова. Вмъкна се напосоки в един кабинет, поиска да види служебния указател и след това помоли да ползва телефона.
Онова, което смяташе да извърши, вероятно също щеше да се окаже загуба на време. Беше чист плод на отчаянието. А може би и проява на бунт.
Но твърдо смяташе да опита.
Джей набра номера и зачака.
— Кабинетът на министър-председателя — изрече любезен женски глас.
— Моля ви, слушайте внимателно — започна Джей. — Аз съм Джей Райнхарт, адвокат на мистър Джон Харис, бивш президент на Съединените американски щати. Занимавам се с въпрос от извънредно значение за националната сигурност на Съединените щати и Великобритания и трябва лично да дойда, за да го обсъдя колкото се може по-скоро с премиера или някой от преките му помощници.
Предполагаше, че ще последва дълго мълчание или просто ще му затворят телефона, но жената отвърна бодро:
— Очаквахме да се обадите, мистър Райнхарт.
— Моля?
— Един момент, ако обичате.