Храна за акули
- Автор: Кеннел Стивен Джозеф
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Храна за акули». Краткое содержание книги:
От ярко осветените телевизионни студия, където действителността се прекроява за масова консумация, до задимените задни стаи, в които се вземат истинските решения.
„Храна за акули“ е правдоподобно пътешествие в най-лошия кошмар на нацията и сензационно приключение от първата сцена до изпълнената с насилие кулминация.
— Не дрънкай глупости.
— Не издържам повече. Утре ще подам заявлението.
— Не можем да се разведем. Какви ги говориш?
— Първо, мога да правя каквото искам. Не ми е необходимо твоето разрешение, за да подам заявление за развод.
— Но защо?
— За да те спра.
— От какво?
— Точно за това исках да поговорим.
Тя излезе от спалнята му и тръгна към стаята си. Хейз я настигна, хвана я за ръката и я завъртя към себе си.
— Какви ги вършиш? Знаеш ли какъв е залогът? Аз имам реални шансове да спечеля изборите.
— Вече взех решение.
Анита измъкна ръката си и се отправи към спалнята си. Хейз хукна след нея, но тя тръшна голямата дъбова врата и спусна резето, преди той да посегне към дръжката.
— Анита, трябва да разговаряме — започна да я моли Хейз.
След минута разбра, че опитите му са безполезни и влезе в кабинета да се обади на Ей Джей, който се бе отбил в адвокатската си кантора да вземе някакви книжа. Тийгардън отговори на второто иззвъняване.
— Господи, Ей Джей, Анита иска развод. Заключи се в стаята си. Отново е започнала да пие. Трябва да направиш нещо — обърна се Хейз към единствения човек, който решаваше проблемите му.
— Тръгвам веднага.
Ей Джей затвори, свърза се с летището и хвана Малкълм на терминала. Бяха ангажирали „Боинг-737“ за увеличилия се персонал и стотината репортери, които пътуваха с тях.
— Възникна един проблем.
— Колко е голям?
— Не мога да ти кажа по телефона. Задръж полета. Ако с Хейз не дойдем до един час, пак ще ти се обадя.
— По дяволите, Ей Джей, самолетът е пълен с журналисти. Ще надушат, че нещо не е наред. Ще се нахвърлят върху мен. Първото правило в една кампания е да не се отклоняваш от програмата пред очите на пресата.
— Един час забавяне няма да ни навреди. Ако станат два, ще трябва да измислим нещо. Междувременно, раздай им безплатно алкохол.
Тийгардън затвори и хукна към колата си. Пристигна в дома на губернатора и завари Хейз да удря по вратата на Анита.
— Остави на мен. Прибери се в стаята си — каза Ей Джей.
— Подаде ли заявление за развод, свършено е с нас.
— Върви.
Хейз тръгна по коридора, но спря на прага на спалнята си, за да чуе какво ще каже Ей Джей.
Тийгардън почука леко на вратата. Той се разбираше с Анита. Намираше я за умна и забавна. В колежа бяха гаджета, преди Хейз да я свали. Навремето водеха дълги смислени разговори. Ей Джей високо ценеше ума и добрите й качества.
— Анита, аз съм, Ей Джей — каза той и отново почука. — Слушай, ако не искаш да говориш с мен, кажи. Чу ли? Няма да тропам на вратата цяла нощ. Кажи ми „Разкарай се, Албърт“ и аз ще си отида.
Тийгардън беше стратег. Винаги се стараеше да решава проблемите един по един. Не можеше да влезе, преди да е накарал Анита да проговори.
— Нищо не чувам, Анита. Ще си помисля, че се колебаеш и ще продължа да удрям горките си кокалчета по твърдото дърво — тихо гукаше той.
— Махай се, Ей Джей.
— Слушай… Ще си отида, но първо искам да се уверя, че си добре.
— Върви си. Остави ме сама.
Беше я накарал да проговори и сега трябваше да я принуди да разсъждава и да общува с него.
— Ти не искаш да бъдеш сама, Анита. Хейз го няма. В стаята си е. Пред твоята врата съм само аз. Знаеш, че никога не бих ти причинил болка. Нали сме приятели.
Бяха се запознали на една танцова забава в колежа Суортмор. После Ей Джей я заведе в Харвард, където двамата с Хейз учеха. Хейз я видя и стана онова, което неизменно се повтаряше през годините — отне му я. Хейз беше водещата личност. Ей Джей винаги се оказваше в ролята на губещия.
— Хайде, Анита… Искам да се уверя, че си добре.
Последва дълго мълчание и сетне тя отключи. Тийгардън превъртя валчестата дръжка и влезе.
Анита го гледаше с големите си кафяви очи, замъглени от водката и безсънието.
— Какво? — сърдито попита тя.
— „Какво“ не е подходящата дума. „Какво“ е въпросителна конструкция, с която искаме информация. Трябва да попитаме „защо“. Това е думата, която определя причината, повода и целта — отговори той, като трескаво разсъждаваше, съзнавайки, че тя е завършила английска филология и това може да й се стори забавно.
Вгледа се в устните й за усмивка и получи един съвсем слаб отговор.
— Затвори вратата.