Кралска стража

Спомних си потръпването на бузата на кралицата и как младият василевс Михаил трепереше неконтролируемо преди духът му да се зарее. И в Миклагард невежи свещеници бяха решили, че е намесена ръката на дявола. Имаше обаче по-практични лекари. Преди много години, в Ирландия, бях видял един друид да лекува конвулсии с билки и отвари.

— Нито дяволи, нито елфи са обсебили кралицата — успокоих краля. — Това на хартията е пълна глупост. Ако искаш да облекчиш страданията ѝ, изхвърли амулета, остави я да говори на воля, а ако изпитва болки, ѝ давай да пие топъл оцет, в който е киснала попадийка или бучиниш, или лека настойка от куче грозде.

Мак Бетад пребледня.

— Но за тези растения се знае, че се използват от вещиците — каза обвинително. — Ти я тласкаш към Нечестивия, не я спасяваш от него.

Свих рамене.

— Аз съм староверец — напомних му, — и не виждам нищо лошо да ги използвам, щом помагат. — Докато го казвах, се зачудих дали знае, че притежава магически сили и ги е потиснала, защото е християнка. Ако бе така, трябва да бе подложена на нечовешко напрежение.

— Лекарството ще излекува ли съпругата ми? — пита Мак Бетад.

— Това не мога да кажа — предупредих го. — Според мен духът ѝ е неспокоен. Раздвоен е между Белия Христос и старата вяра.

— Белия Христос не помогна. Преди четири години я отведох на поклонение в Рим. Изнамерих всички свети мъже, молих се, давах милостиня, но без резултат. Може би е време да се обърна към старата вяра. Ако тя излекува жена ми, ще се откажа от християнството, тъй като знам, че няма да ме застигне нищо.

Нещо в думите му ме разтревожи.

— Да те застигне какво?

— Последното предсказание на вещиците бе, че не мога да бъда убит от простосмъртен и че тронът ми е сигурен. Казаха, че няма да изгубя битка, докато Бърнамският лес не дойде до тази крепост. Бърнам е на половин ден път оттук. Невъзможно е.

Само че аз знаех, че е възможно. Още докато ми разказваше предсказанието, разбрах, че е обречен. Може би селяните във Вастер Готландия бяха прави и наистина бях мъдрец. Знаех, че предсказанието за ходещата гора вече се е доказвало като сигурен знак за предстоящо поражение. Докато пътувах в Дания преди няколко години, се озовах на едно място, което местните наричат Извора на клането. Заинтригуван разпитах за името. Казаха ми, че на това място датският крал изгубил битка с враг, който за да маскира действителния брой на хората си, се скрил зад храсти, отрязани от друго място с любопитно име, Смъртоносното тресавище.

Прикрих предчувствието си и погледнах оставащия в полумрак крал на скотите. Один ми бе позволил да надникна в бъдещето на Мак Бетад. С нищо не можех да променя съдбата му. Това беше неговата орис, орлог. Зачудих се дали да му го кажа, но избрах по-страхливия път.