Тревожни хора
- Автор: Бакман Фредерик
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542830580
- Переводчик: Любомир Гиздов
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Тревожни хора». Краткое содержание книги:
Сградата е обсадена, а на полицията се налага да води преговори и да носи пица. В крайна сметка заложническата драма има щастлив край – обирджията се предава и пуска всички, но когато полицаите нахлуват в апартамента, вътре няма никого.
Започват серия объркани разпити на свидетели, при което възникват няколко въпроса, около които се заформя класическа мистерия:
Как е успял да се измъкне обирджията?
Защо всички са толкова ядосани?
И какво всъщност не им е НАРЕД на хората в днешно време?
Тя без колебание отпи две големи глътки, което изглеждаше крайно нехарактерно за нея. Но днес всички имаха странен ден.
– Не, не, замислих се за нещо, което направи жена ми – усмихна се Юлия и се момъчи, постигайки доста ограничен успех, да спре да се смее.
– Съпругата на Юлия е идиот! Точно като Рогер! – разясни Анна-Лена услужливо и отпи повече вино, отколкото устата ѝ можеше да побере, в резултат на което последва парещ пристъп на кашлица през носа.
Юлия се наведе и потупа Анна-Лена по гърба. Естел взе услужливо бутилката от ръцете ѝ и олекоти съдържанието ѝ. После каза тихо:
– Кнут не е идиот. Всъщност не е. Но му отнема много дълго време да паркира колата. Искаше ми се да е тук, за да... ами, не бях готова да ме вземат за заложник сама.
Юлия се усмихна.
– Не си сама, ние сме тук. А обирджийката, изглежда, не иска да нарани никого. Сигурна съм, че всичко ще е наред. Но... може ли да те питам нещо?
– Разбира се, приятелко.
– Защо тръгна да ровиш в сандъка? Знаеше ли, че вътре има вино?
Естел се изчерви. След дълго мълчание призна:
– Крия вино в гардероба у дома. Кнут го смяташе за глупаво. Тоест го смята за глупаво. Но ако познаваш себе си, познаваш и другите и си помислих, че ако тук живее някой, който се притеснява, че хората ще влязат в дома му, ще намерят виното и ще си помислят „собственикът явно има проблеми с алкохола“, то би скрил бутилките в гардероба.
Анна-Лена изпи още две глътки, изхълца силно и възрази:
– В домовете на алкохолиците няма неотворени бутилки вино. Има празни бутилки вино.
Естел ѝ се усмихна с благодарност и отговори, преди да е помислила:
– Беше мило да го кажеш. Кнут сигурно щеше да се съгласи с теб.
Очите на старата жена лъщяха не само от виното. Щом забеляза това, Юлия сбърчи чело толкова дълбоко и замислено, че цялата ѝ прическа се промени. Протегна се напред, докосна нежно ръката на Естел и прошепна:
– Естел? Кнут не паркира колата, нали?
Тънките устни на Естел изчезнаха тъжно една в друга, така че думата едва се отрони навън, когато тя най-накрая призна:
– Не.
56.
Разпит на свидетел
Дата: 30 декември
Име на свидетеля: Ленарт
Джак: Чакай да видя правилно ли съм разбрал: не си бил на огледа като купувач, а защото Анна-Лена те е наела да го саботираш?
Ленарт: Точно така. „Ленарт без граници“, това съм аз. Искаш ли визитката ми? Правя и ергенски партита, ако младоженецът ти е откраднал момичето например.
Джак: Значи това ти е професията? Саботьор на огледи?
Ленарт: Не, професията ми е актьор. Просто в момента ролите са кът. Но участвах в „Търговецът от Венеция“ в местния театър.
Джак: Венецианският.
Ленарт: Не, не, в тукашния местен театър!
Джак: Имах предвид, че се казва „Венецианският търговец“. Не „Търговецът от Венеция“. Както и да е, можеш ли да ми кажеш нещо повече за извършителя?
Ленарт: Не мисля. Вече казах всичко, което знам.
Джак: Окей. За съжаление, трябва да те помоля да останеш тук още известно време, може да изникнат допълнителни въпроси.
Ленарт: Няма проблеми!
Джак: А, да, последно: знаеш ли за какво бяха фойерверките?
Ленарт: В смисъл?
Джак: Фойерверките, които поиска извършителят.
Ленарт: Какво за тях?
Джак: Когато някой вземе заложници, обикновено не иска фойерверки, за да ги пусне. Обикновено иска пари.
Ленарт: При цялото ми уважение: обикновено хората изобщо не взимат заложници, нали?
Джак: И това е вярно, но не смяташ ли, че беше странно извършителят да настоява за фойерверки? Това беше последното, което направи, преди да ви освободи.
Ленарт: Не знам. Нова година е. Всички обичат фойерверки.
Джак: Не и собствениците на кучета.
Ленарт: О.
Джак: Какво означава това?
Ленарт: Просто се изненадах. Мислех, че всички полицаи обичат кучета.
Джак: Не съм казал, че не обичам кучета!
Ленарт: Повечето хора биха казали, че кучетата не обичат фойерверки. Но ти каза „собствениците на кучета“.
Джак: Не съм много по животните.
Ленарт: Извинявай. Професионално изкривяване. Научил съм се да преценявам хората покрай работата ми.
Джак: Като актьор?