Операция „Фауст“ [bg]

Романова ме изслуша внимателно, без обичайните си шегички. Записа всичко и отиде при Котов, началника на криминалната милиция.

— Турецки! — гръмко извика влезлият в кабинета на Шура помощник-дежурен. — Някакъв шеф от Министерството на отбраната те търси на телефона. Зам.-прокурорът Пархоменко му бил казал, че си при нас. Да ти го прехвърля ли на този телефон? Или не трябва?

— Прехвърли го! — казах, без още да се досещам кой ме търси, навярно някой от военната прокуратура по делото за гибелта на Бунин. Все пак аз бях потърпевш в случая. — Турецки слуша!

— Радвам се, че ви намерих. Рогов е на телефона. Нали не сте ме забравили?

— Не, не съм — отговорих колкото се може по-сухо.

— Разбирате ли, трябва спешно да се видя с вас! Работата е важна: готвим справка за Политбюро относно дейността на нашите части в Афганистан. Вече половин година мина, откакто са сформирани тези подразделения, и партийното ръководство иска да знае оправдало ли се е това начинание.

— А аз каква връзка имам?

— Много голяма даже. Разбирате ли, там, горе, стана известно, че вие сте летели в Кабул. Пък и това нападение срещу вас… Гибелта на майор Бунин… Внезапната смърт на главния прокурор Горни тук, нещастният случай с неговия прокурор там… С една дума, вашето мнение за нас, за ЦК, е много важно. Ако искате, аз сам ще ви навестя. Или, ако не възразявате, елате при мен. Ще ви изпратя кола. Да пращам ли?

— И защо? — предизвикателно попитах аз.

— Как защо? — шашна се Рогов. — Нали ви казах, че вашето мнение като външен човек, бил в Афганистан, е много важно.

— За кого?

— За ЦК на КПСС, важно и за нас — за ГРУ!

— Нямам време, чака ме работа — опънах се аз. — Разследвам отговорно дело. Между другото, също важно за ЦК на КПСС.

— Александър Борисович, усещам, че не сте в настроение и прочее. И тъй, ако откраднете свободна минутка, обадете ми се. Ще си уговорим среща. Имайте предвид, че тя е нужна не само на мен. На вас също. Засега довиждане, Александър Борисович.

И аз чух в слушалката сигнала „свободно“.

Слязох да похапна на първия етаж — ченгетата имат един от най-добрите столове в Москва. Стопанската милиция наблюдава управлението на столовете и ресторантите и зорко следи търговската мрежа на столицата да краде равномерно, без да се самозабравя. За което крадците проявяват благодарност — снабдяват милицията с хубави продукти…