Късните новини

— Ама разбери — удари се Петя в гърдите, — двамата със Серьога завършихме заедно школата за летци. Пък и на мен ми беше ред да летя. Сега без мен тая работа никога няма да се разкрие.

— И защо така? Нали твърдиш, че при вас ченгетата били принципни? Плюс това е дошла цяла следствена бригада от Москва. Те вече ще се оправят.

Петя не намери какво да й отговори.

— А не те ли е страх да си пъхаш носа в толкова опасни работи?

— Че нали тука никой не знае за мойто идване.

Нюра стана от леглото и отиде до прозореца. От улицата все още се чуваха гласове и щракане на фотоапарати — оперативната група продължаваше да работи. Известно време Нюра наблюдаваше какво става долу, после се обърна към Петя:

— Знаеш ли, Петуня, аз мога да ти помогна.

— Как така можеш?

— За твое сведение аз бях готвачка точно в къщата, дето я взривиха.

— Лъжеш! — скочи Петя от леглото. — Току-що го измисли, нали?

— Нищо не съм измислила. От три години вече работя там. А собственикът беше един легализиран супербандит по прякор Гибона. Разбра ли?

На Петя му секна дъхът — виж ти, какъв късмет!

— Хайде, Нюра, разказвай. Що за птица е Гибона?

Вместо отговор тя нежно го погали по бузата.

— Я да си полегнем сега, Петенка. А после, като си тръгнат ченгетата, ще идем на разузнаване.

— А как ще минем през оградата? Нали ще сложат кордон?

— Не се безпокой. Имам ключ от задната вратичка. Ще се шмугнем като мишки, никой няма да ни забележи.

И тя покри Петя с масивното си тяло.

„Значи, всичко пасва — мислеше си той в кратките почивки, които му даваше Нюра между пристъпите на неукротимата си страст, — такава била цялата работа: грузинецът се е споразумял с Коля Фомин да разтовари златото, след което е сложил бомба във вертолета. И Коля Фомин затова спомена за някакви контейнери. А след успешното приключване на операцията са се отървали от него като ненужен свидетел — и за свой късмет, са го сварили пиян.“

Сви го под лъжичката, защото при това положение се оказваше, че косвена вина за смъртта на Коля Фомин има и самият той. Нали точно в тая злополучна вечер му занесе водката.

„Макар че грузинецът със сигурност щеше да го убие и трезвен. Значи засега всичко си отива на мястото. Добре би било, ако с Нюра открием още някои улики сред развалините. Например някое кюлче злато от откраднатата партида във Февралски…“