Скълдъгъри Плезънт [bg]

— Ти, скъпа, доказа, че си твърде досадна за собственото си добро. — Серпин вдигна червената си ръка, а зад Стефани Скиптъра отново запя. Скълдъгъри падна от тавана, строполявайки до Серпин. Детективът се огледа.

— А, върнах се.

— Да, върна се. — Серпин изрита Скълдъгъри и той изпъшка. Докато се изправяше, Серпин грабна черепа му и заби коляно в слепоочието. Скълдъгъри се просна по гръб.

Беше ред на Скиптъра, който лежеше зад Стефани. Тя се опита да го докопа, но лилавата нишка я стегна през кръста и я вдигна на счупения й крак.

Докато момичето викаше от болка, Серпин премести нишката си към Скиптъра и го дръпна в лявата си ръка, след което запрати лъч черна енергия към Скълдъгъри. Той залегна, а голямо парче от стената зад него се превърна в прах. Скълдъгъри стреля и го уцели в гърдите.

— Още е тази твоя играчка — каза Серпин, развеселен и невредим. — Колко причудливо.

Скълдъгъри застана пред него, започна да го обикаля. Скиптъра стоеше отпуснат до тялото на врага му.

— Ще бъдеш спрян. Винаги досега сме успявали.

— О, стари мой враже, сега е различно. Тези дни отминаха. Кой остана на твоя страна? Помниш ли усещането да си мъж? Истински мъж, не тази пародия. Имаше армия на своя страна, хора, готови да се бият и да умрат за каузата ти. Искахме да върнем Безликите, да ги почитаме като Боговете, каквито са, вие искахте да се провалим, да дадете шанс на човечеството, този триумф на обикновеното и посредственото. Е, имаха шанс, сега времето им изтече.

Пръстът на Скълдъгъри натисна спусъка отново. От гърдите на Серпин пръсна черна кръв и раната незабавно се затвори. Серпин се разсмя.

— Толкова много безпокойство ми причини през всичките тези години, детективе, почти съжалявам да сложа край.

— Какво, предаваш ли се? — наклони глава Скълдъгъри.

— Това ще ми липсва. Ако ще те облекчи, можеш да мислиш за предстоящата си гибел, като за нещо добро. Едва ли ще искаш да живееш в мястото, в което моите господари ще превърнат света.

— И как ще ме убиеш? — Скълдъгъри пусна пистолета си и вдигна ръце. — С новата си играчка? Или с някой от последните си циркаджийски номера?

— Наистина разширих репертоара си. Благодаря ти, че забеляза.

— Виждам, че пак си се заиграл с некромантия.

— Така е. Имам си Секач-домашен любимец. Подходящ за всеки дом.

— Здрав младеж — отбеляза Скълдъгъри. — Опитах какво ли не, но накрая все се изправяше.

— Чувал ли си старата некромантска поговорка — „Не можеш да убиеш мъртвия“ — изсмя се Серпин.

— Значи е зомби?

— О, не. Не бих припарил до онези долнопробни твари. Може да се лекува, да се възстановява почти мигновено. Трудно за постигане, но ако някой е квалифициран, то това съм аз.