Портрет в сепия [bg]

Привечер донесоха тялото на братовчед ми, което баба бе изискала, използвайки положението и влиянието си. Беше увит в окървавено одеяло; положиха го внимателно в една стая, за да го пооправят малко, преди да го видят майка му и сестрите му. Скрита на стълбите, видях как пристигна един господин с черен сюртук и куфарче и се затвори в стаята с трупа. Слугините си шушукаха, че е опитен балсаматор, който с подходящ грим, пълнеж и губерка като на дюшекчия, щял да заличи следите от разстрела. Фредерик Уилямс и баба ми бяха превърнали златния салон в ярко осветен параклис с набързо пригоден олтар и жълти свещи във високи свещници. Когато на другата сутрин заприиждаха коли с роднини и приятели, къщата ги посрещна отрупана с цветя, а братовчед ми чист, пременен и без следа от мъченията, почиваше в красив махагонен ковчег със сребърни пирони. Облечени в строго траурно облекло, жените седяха в две редици около ковчега разплакани и отдадени на молитви, а мъжете се бяха събрали в златния салон и планираха отмъщението. Прислужничките сервираха сандвичи, като че ли бяхме на пикник, а ние, децата, облечени също в черно, си играехме на разстрели и се превивахме от смях. Докато в продължение на три дни се провеждаха бдения за братовчед ми и за някои от неговите другари по домовете им, църковните камбани непрестанно биеха на умряло за убитите младежи. Властите не дръзнаха да се намесят. Въпреки строгата цензура не остана човек в страната, който да не узна за случилото се — новината хвръкна като барутен погреб, а ужасът разтърси еднакво привържениците на правителството и революционерите. Президентът не пожела да чуе подробностите и отхвърли каквато и да било отговорност, също както по повод настъпленията от страна на други военни и на страховития Годой.