Мишената [bg]

— Както и да е. Когато пристигнеш тук, ще бъдеш изцяло под моя власт.

— Което означава, че нямаш намерение да освобождаваш Джули.

— Давам ти думата си, Сали.

— Твоята дума не означава нищо.

— Тогава защо изобщо ще идваш?

Рийл направи малка пауза, за да се овладее.

— Защото не искам да постъпиш с нея по начина, по който постъпи с мен!

— Е, скоро ще разберем дали е така. Много скоро. — След тези думи й обясни къде точно ще се осъществи срещата и затвори.

Рийл погледна листа с указанията. След това извърна глава към Роби, който отново беше изслушал целия разговор.

— Това усложнява ситуацията — подхвърли тя и потупа с пръст листа.

— Но не е изненадващо — отбеляза Роби. — Едва ли си очаквала всичко да бъде просто и ясно.

— Явно има за цел да направи нещата невъзможни.

— Но те не са такива — поклати глава Роби.

Рийл отново погледна записките си и внезапно се усмихна.

— Не са, разбира се — кимна тя. — Помниш ли Джалалабад?

— Как мога да го забравя? Решила си да използваме същия начин, така ли?

— Да — каза Рийл, без да вдига глава от записките. — Тук виждам поне три възможности.

— Аз също. Но ще се наложи да тръгна по-рано.

— Разузнаването е важно — замислено промълви тя. — Със сигурност ще ти трябва прикритие, защото му вярвам, че държи целия район под контрол.

— С един куршум два заека, Джесика.

— Много добре те разбирам — възбудено отвърна тя.

— Приберат ли те веднъж, край на всякакви комуникации — предупреди той.

— Изпуснеш ли ме, значи сме загубени.

— Не планирам да те губя — отвърна Роби и почука по дървения плот на масата. — А Лора?

— Това е моя грижа.

— Наистина ли?

— Наистина.