Древни брегове [bg]

— Не мисля, че ни пука откъде е дошло или кой го е закарал там горе. — Тейлър дълбоко пое дъх. — Моята единствена грижа е какво да правим оттук нататък. Каква енергия се използва там?

— Никой не е имал възможността подробно да изследва. На пристигащите се разрешава само да разгледат интериора. Съпроводени от екскурзоводи.

— Добре — Тейлър се облегна в креслото и скръсти ръце на гърдите си. — Перспективата, Тони? Накъде отиваме?

— Трудно е да се каже, господин президент. — Питърс изкриви лице и в ъгълчетата на устата и очите му се появи паяжина от бръчици. — Експертите не са единодушни относно нашата способност да възпроизведем новия елемент. Но са съгласни без изключение, че ако успеем, предметите, изработени от него, няма да стареят.

— А ще се износват ли?

— Да. Макар повечето от тези хора да са на мнение, че стоките ще бъдат много по-издръжливи от всичко, с което разполагаме в момента.

Тейлър въздъхна. Щеше да разговаря и с икономистите в екипа си, но сам знаеше какво би означавало това за интересите на производителите.

— Още нещо, сър. Знаете ли, че снощи някой е видял там горе Дева Мария?

Президентът извъртя очи към тавана.

— Какво ли още ни очаква? — попита той.

— Сериозно, сър — усмихна се Питърс и напрежението в кабинета, спадна. — Беше по CNN само преди минути. Една жена е видяла лика й в сиянието.

Президентът поклати глава.

— Майната му, Тони. Как е пазарът? Какво ще се случи днес?

— „Никей“ отново го отнесе. Сигурен съм, че и спадането на Уолстрийт ще продължи.

Тейлър изморено се надигна на крака и погледна през прозореца. Тревата беше зелена и изглеждаше хладна. В дни като този му се искаше отново да е дете.

— Трябва да установим контрол над ситуацията, Тони.

— Да, сър.

— Преди да е станало невъзможно. Искам да поемем ние. Убеден съм, че ще се намери някаква благовидна форма… съображения, свързани с националната безопасност или нещо друго. Изровете ги.

— Може да не се окаже толкова лесно.

— Защо?

— За Бога, господин президент, това е земя на индианците. Ако беше на някакъв фермер, щяхме да обявим опасност за здравето или нещо подобно. Но това е собственост на сиу. Опитаме ли се да стъпим там, ще платим прескъпо… говоря в политически смисъл. На най-верните ви поддръжници няма да им хареса, а медиите ще ви разнищят, че сте си го позволили.

Тейлър физически усещаше как стените се затварят около него.

— Не казвам, че трябва да им я отнемем. Можем щедро да ги компенсираме. Просто да я изкупим от тях.

— Сър, според мен най-добрата ни стратегия е да изчакаме. Нека не се втурваме презглава в нещо, което може да ни излезе през носа.

По природа Тейлър бе склонен да реагира при първите признаци за опасност. Но бе прекарал в политиката достатъчно дълго, за да е наясно с ползата от търпението. Освен това още не беше сигурен какъв е правилният курс. И никак не му харесваше да гони индианците от собствената им земя. Самата мисъл оставяше лош вкус в устата му. Да не говорим колко погрешно бе това, политически погледнато. Както впрочем и рухващият пазар.