Часът на убиеца [bg]
- Автор: Квирк Мэтью
- Год: 2021
- Язык: болгарский
- Год: Кръг
- ISBN: 978-619-7625-14-1
- Переводчик: Майре Буюклиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Часът на убиеца [bg]». Краткое содержание книги:
Дейвид погледа как един от пазачите патрулира покрай оградата и се прибра вътре. Отиде в библиотеката, където говореха Амблър и Сам, и тихо затвори вратата зад себе си. Сам му се усмихна над рамото на Амблър, когато застана до стената.
– И един последен въпрос, Сам – каза Амблър. – Животът ти ще се наблюдава под микроскоп. Има ли нещо, което трябва да ми споделиш? Нещо, което би могло да излезе по време на кампанията и за което трябва да се подготвим? Предпочитам да го знам отсега, а не да го научавам от първата страница на "Таймс".
Сам се замисли за миг, стиснал устни, а после поклати глава.
– Аз съм отворена книга.
Амблър въздъхна облекчено.
– Чудесно. Няма да повярваш какви глупости ми се налага да чувам.
Двамата се изправиха, беше ясно, че разговорът отива към своя край. Амблър остана седнал, а Сам се насочи към вратата.
– Взе ли изпита? – попита Дейвид.
Амблър се усмихна широко.
– Трябва да тръгвам. Ще се наложи да се обадя тук и там от колата, но мисля, че сме в отлична позиция.
– Ще те изпратя – каза Дейвид. Двамата с Алън тръгнаха през фоайето, а Сам остана в библиотеката.
– Е? – попита Дейвид.
– Мисля, че ще ти се получи. Трябва да проверя пулса още на един-двама души, но аз съм изцяло в играта. Ще ти се обадя пак след около половин час и ще ти съобщя присъдата на целия комитет.
– Ако трябва да предположиш?
– Спокоен съм. Започни да обмисляш най-добрия начин да обявим официално кандидатурата му.
86.
Ник се преоблече и се изми в тоалетната на бензиностанцията, преди да подхване първата задача в списъка – "Сали Бюти"[марка бои за коса]. Купи почти половин литър концентриран водороден пероксид, който продаваха за изсветляване на коса, заедно с тубичка боя за коса и торбичка памук за прикритие. Направи комплимент на продавачката за маникюра, имаше и по един диамант на всеки пръст, и излезе от магазина две минути преди да затвори.
Намери отворен оръжеен магазин. Над главата му издрънча звънче, когато влезе вътре, а мъжът зад витрината вдигна поглед. Ник му кимна сериозно. В този тип магазини винаги витаеше атмосфера на безмълвно насилие и грозни, но необходими задължения.
Разглежда достатъчно време, за да не проличи, че е в отчаяна нужда, огледа няколко пистолета бавно и спокойно, като човек, който се наслаждава на хобито си, а не се готви за битка. Оръжието, което отне от нападателя в "Дъмбартън Оукс", още беше у него, макар че не успя да вземе и заглушителя в суматохата и бързането да стигне до болницата. Ник предпочиташе другия пистолет, онзи, който купи, преди да притисне Сам Макдона в собствения му апартамент. Беше "Смит и Уесън" с ударник и патрони .357 SIG, същия като този, който използваше обикновено. Трябваха му само муниции – сто и петдесет комплекта облицовани патрони с кух връх, четири допълнителни пълнителя, почистващ комплект и два кобура за пълнители за колана.
Огледа карабината AR-15, която се беше превърнала като част от него по време на военната служба, но купуването на оръжие щеше да повдигне някои въпроси. Вярно, с пушка щеше да причини много повече проблеми, но и това, с което разполагаше, беше добре. Така или иначе щеше да е в близък контакт.
Следващ в списъка беше "Уолмарт". Движеше се с хладна експедитивност, както правеше винаги при подготовката на оборудването си. Високоговорител. Нож. Ацетон. Барут "Блекхорн 209". Малка зелена кутия от градинския център. Няколко евтини метални термоса. Докато плащаше при касиера, младо мрънкало с флеш обеци на ушите, Ник огледа заключените витрини с тестовете за бременност, сиропите за кашлица и цигарите.
– И пакет "Кемъл" с широк филтър.
Метна покупките в багажника на колата и огледа паркинга, мислейки за своя приятел –проповедника от предната вечер. Ако имаше нужда от благословия, то това беше точно сега.
Качи се зад волана и потегли към планината.
Нагоре ставаше все по-стръмно. Пътят започна да се изкачва и да се спуска, да криволичи из подножието, а върховете хвърляха сянка върху сянка по нощното небе.
Излезе от междущатската магистрала и се завъртя по селските пътища, изкачваше склонове по път за върха на продълговатото било. Дърветата растяха толкова нагъсто, че скриваха звездите. Избягваше основни пътни артерии. Трябваше да се приближи незабелязан.