Бойни действия [bg]

Фалах беше твърде млад, за да участва в нападението през 1982, но бе работил под прикритие в Сирия, Ливан и Ирак открито — в Йордания. Йорданската мисия беше последната, най-кратката и най-трудната. Докато патрулираше в граничния сектор в долината на река Йордан след една терористична атака срещу град Машав Аргаман, той се бе отдалечил пред малката си група войници. Забеляза, че през гъстата бодлива тел, опъната по границата, е изрязана дупка — знак, че някой се е промъкнал нелегално. Следите бяха от един човек и водеха обратно към Йордания. Уплашен, че може да изпусне терориста, хукна напред сам, пробягвайки петстотин метра сред пустинните хълмове. Накрая влезе в една клисура. Придвижвайки се предпазливо, забеляза мъж, който отговаряше на описанието на убиеца, застрелял един местен политик и неговия син. Дори не се поколеба. Човек не можеше да си позволи това в тази част на света. Завъртя автомата си точно когато йорданецът се обърна, и насочи своята АК-47. Оръжията стреляха едновременно и двамата мъже паднаха. Фалах беше ранен в рамото и лявата ръка. Терористът беше мъртъв.

Криейки се от йорданския патрул, който бе чул изстрелите, Фалах изчака, докато падне нощта, и сетне запълзя към границата. Беше блед и изтощен, когато колегите му най-после го намериха на територията на Йордания.

Казаха му, че ще получи медал. Но той искаше само кафе, подправено с кардамон. Получи и двете — за щастие първо кафето. Бързо се съвзе и след девет седмици отново отиде да патрулира на границата. Скоро реши, че е време да започне друга работа. Не мислеше да става полицай. Макар че военно обучен персонал се търсеше много, заплатите бяха малки, а работното време — голямо. Но старши сержант Вилнай му уреди тази работа. Това беше такава открита проява на лична загриженост, че Фалах не можа да откаже. Въпреки всичко съзнаваше, че истинският мотив на Вилнай е да запази бившия си подчинен в добро физическо здраве и близо до регионалната база на Сайерет Ха-Друзим край Тел Неф.