Младите лъвове [bg]

— Какво?

Фрау Харденбург се разсмя и докосна Християн по рамото, сякаш за да се извини.

— Нищо — рече тя. — Не желая да подронвам авторитета на съпруга си в очите на неговите подчинени. — После сложи на главата си черния шал, чиито меки дипли подхождаха чудесно на гладката й светла коса.

— Отива ли ми? — попита тя, наклонявайки глава към него. Християн беше достатъчно опитен, за да схване правилно израза на лицето й. Пристъпи към нея, тя вдигна ръце и той я целуна.

След момент фрау Харденбург се отдръпна, обърна се и се отправи към спалнята, без да сваля шала, който се спускаше по гърба й чак до гъвкавата й талия.

„Няма никакво съмнение — помисли си Християн, докато я следваше бавно, — че тая ще бъде по-интересна от Корин.“

Леглото беше разхвърляно. На земята се търкаляха две чаши, а на стената висеше една комична картина: гол овчар, който се люби на някакъв хълм с мускулеста овчарка. Фрау Харденбург се оказа по-добра от Корин, по-добра от всички други жени, с които бе имал връзки; по-добра от американските студентки, които идваха в Австрия, за да се пързалят на ски; по-добра от английските лейди, които се измъкваха тайно от хотела, след като съпрузите им заспят, по-добра от пълногърдите девственици от неговата младост, по-добра от нощните проститутки из парижките кафенета; по-добра изобщо, отколкото си бе представял, че може да бъде която и да било жена. „Бих искал — с мрачна ирония си помисли Християн, — бих искал отнякъде да ме види лейтенантът!“

Уморени и наситени, те се отпуснаха един до друг на леглото, загледани в своите осветени от обедната светлина тела.

— Очаквах те да дойдеш още от деня, в който те видях на оная снимка — рече фрау Харденбург. После се обърна и придърпа полупразната бутилка. — В банята има чисти чаши — добави тя.

Християн стана. В банята миришеше силно на тоалетен сапун, а на пода лежеше купчина непрано розово бельо. Той взе чашите й се върна при жената.

— А сега иди до вратата и се приближи бавно — рече фрау Харденбург.

Неловко усмихнат, Християн се върна до вратата на банята все още с чашите в ръце и тръгна обратно по дебелия килим, внезапно смутен от изпитателния поглед на жената.

— В Берлин има толкова много тлъсти стари полковници — каза тя, — че аз вече забравих как изглежда истинският мъж.

Фрау Харденбург вдигна бутилката и добави:

— Водка. Един приятел ми донесе три бутилки от Полша.

Християн седна на ръба на леглото и вдигна чашите, тя ги напълни и остави отворената бутилка на пода. Силният алкохол опари гърлото му. Жената пресуши чашата си на един дъх.

— Ето, сега се съживихме — рече фрау Харденбург, като се наведе пак за бутилката и мълчаливо напълни чашите. — Много време ти беше необходимо, докато стигнеш в Берлин — добави тя, чукайки се с Християн.