Полунощ в Чернобил
- Автор: Хигинботам Адам
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786190106227
- Переводчик: Юлия Стефанова
- Жанр: Прочее научное
Электронная книга - «Полунощ в Чернобил». Краткое содержание книги:
В ранните часове на 26 април 1986 г. реактор №4 на Чернобилската атомна електроцентрала експлодира, причинявайки най-тежката ядрена катастрофа в историята на света. Чернобил още пази спомена за ужаса на лъчевата болест и за радиоактивното замърсяване, засегнало над 480 милиона души. Аварията е страховит пример какво може да се случи, когато безсъвестни бюрократи вземат решения, от които зависи съдбата не само на гражданите на собствената им страна, но и на целия свят.
Основавайки се на стотици часове интервюта, провеждани в продължение на над десет години, както и на писма, непубликувани мемоари и документи от наскоро разсекретени архиви, Адам Хигинботам е създал едно плашещо, но и увлекателно документално изследване, което пресъздава събитията през очите на хората, участвали в тях. „Полунощ в Чернобил“ е незабравим портрет на една от големите трагедии на XX век, на човешката издръжливост и изобретателност, на трудния за преглъщане урок, който природата ни дава, когато човечеството опита да я подчини на волята си.
Когато Вениамин Прианичников най-после се свърза по телефона с шефа си в централата, му бе казано, че провеждат учение и той трябва да си гледа неговата работа.61 През нощта той затвори жена си и дъщеря си в апартамента. Каза им да си приготвят куфарите и да са готови да напуснат града с първия влак на другата сутрин. Семейството тъкмо се приготвяше за лягане, когато чу странни звуци да идват откъм централата. От балкона си на шестия етаж видяха как жълти и зелени пламъци се издигат на сто метра в небето над разпръснатите развалини на реактор №4.
В малките часове на неделната сутрин самолетът на генерал Иванов се вдигна от пистата на летище „Бориспол“, а на борда му бяха 26 души с начални симптоми на остър радиационен синдром.ci Това бяха Леонид Топтунов, началникът на неговата смяна Александър Акимов, заместник главният инженер Дятлов, Александър Ювченко и пожарникарите, които се бяха борили с пламъците на покрива на реакторната зала. Повечето от тях нямаха представа къде ги водят и защо. Те се тревожеха за съдбата на семействата си и за това, което се беше случило в централата. Полетът до Москва продължи по-малко от два часа. Онези, които бяха все още в съзнание, повръщаха през цялото време.
Когато започна новият ден, в управлението на милицията в Припят, където Министерството на вътрешните работи беше сформирало извънреден щаб, дежурният офицер вписа доста бележки в официалния дневник. В 7:07 ч. той написа: „Хората почиват. В 8:00 ч. щабът ще започне работа. Положението е нормално. Радиационното ниво се покачва.“62
xcii В крайна сметка според Виталий Леоненко, директор на Медико-санитарния център №126, в акцията са участвали общо четири линейки (интервю на автора, Веприк, Украйна, декември 2016). Aркадий Усков (по разказ в Shcherbak, Chernobyl, 69) си спомня, че срещнал две линейки на път за централата в 4:30 ч., а Пиърс Пол Пийд пише, че към 5:00 ч. колите работели „като маршрутки“ („Ablaze“, 85).
xciii Според Ангелина Гускова персоналът на болницата отначало ѝ докладвал, че нараняванията са резултат от химически пожар. Aнгелина Гускова, интервю на Владимир Губарев, „На лезвии атомного меча“, Наука и жизнь, no. 4 (2007): www.nkj.ru/archive/articles/9759.
xciv Акроним на Главно управление на наказателните лагери, съществувало от 30-те до 50-те години на ХХ в. в СССР. – Б.пр.
xcv Мачът, който бил част от полуфинала на най-силните отбори в Киевския регион, бил отменен по-късно през деня, „Футбол в Припяти. История футбольного клуба „Строитель“, Sports.ru blog, https://www.sports.ru/tribuna/blogs/golden_ball/605515.html., April 27, 2014.
xcvi По това време колата на старши лейтенант Александър Логачов, която се повредила по пътя от Киев, била заменена с друго транспортно средство начело на колоната; за да настигне другарите си, Логачов насочил колата директно към централата (Логачов, интервю на автора, Киев, 2017).
xcvii Инженерът е бил Георгий Рейхтман (интервю на автора, септември 2015), който казал на съпругата си да опакова всички зимни дрехи на семейството. Тъй като била късна пролет, тя си помислила, че той говори глупости, и не му обърнала внимание.
xcviii Един вътрешен меморандум на Министерството на вътрешните работи на Украйна уточнява, че към 9 ч. сутринта в събота 600 милиционери и 250 упълномощени „цивилни граждани“ били преместени на територията на Припят от местни и регионални бази. „Обща информация за град Припят“, 26 април 1986 г. Досие за въвеждане на специални мерки в припятската зона, 14, архив на Чернобилския музей.
xcix Според Есаулов конвоят е тръгнал в 10 ч. през нощта („Город, которого нет“, 27) и това се потвърждава от Валерий Слуцки, шофьор на автобус, интервю на автора, Припят, февруари 2006 г.
c По-късно Есаулов си спомня, че въпреки че при първото пътуване не е имало много пътници – общо 24 души, които са можели да пътуват изправени (плюс още двама, които е трябвало да бъдат транспортирани на носилки), – той поискал един резервен „Икарус“ за всеки случай, страхувайки се, че някой от автобусите може да се развали по пътя. Esaulov, City That Doesn’t Exist, 26–27; Shcherbak, „Report on First Anniversary of Chernobyl Accident“, trans. JPRS, pt. 1, 31.
ci Есаулов пише, че конвоят пристигнал в Бориспол в 3:30 ч. сутринта (City That Doesn’t Exist, 28–29).
9.
Неделя, 27 април, Припят
Първият от големите транспортни вертолети пристигна скоро след разсъмване и мина ниско над покривите около градския площад.1 Шумът от двете му турбини отекваше в бетонните фасади на „Белия дом“ и жилищните сгради на ул. „Курчатов“; във въздуха се виеха облаци прах, а струята от ротора разкъсваше листенцата на цветята в лехите. Генерал-майор Николай Антошкин, 43-годишният началник-щаб с младолико лице на 47-ма въздушнопреносима армия на съветските военновъздушни сили, стоеше отдолу и даваше сигнали на пилота с униформеното си кепе, докато машината спря на улицата пред хотел „Полесия“.