Малкия брат [bg]

Мики,

Ти не ме познаваш, но аз те познавам.

Арестуваха ме в деня, когато взривиха мостовете. Разпитваха ме. Решиха, че съм невинна. Предложиха ми работа: да им помогна да заловят хората, които са убили моите съграждани.

Тогава звучеше като добра идея. Не осъзнавах, че работата ми ще е да следя хлапета, които не искат градът им да се превърне в затвор.

Внедрих се в Екснет в деня на създаването й. В твоята мрежа на доверие съм. Ако исках да издам самоличността си, можех да ти пиша от мейл, на който вярваш. Даже от три. Влязла съм изцяло в мрежата ти, както само друг седемнайсетгодишен може. Някои от писмата, които получаваш, са внимателно подбрани дезинформации от мен и шефовете ми.

Не знаят кой си, но се доближават. Продължават да пречупват хора и да ги компрометират. Превръщат хлапетата в информатори. В момента в Екснет има стотици хора, работещи за СВС. Имам техните имена, никове и ключове. Обществени и лични.

Още от появата на Екснет опитваме да пробием „ПараноидЛинукс“. Резултатите са незначителни, но успехът е неминуем. Направим ли го, ти си мъртъв.

Ако началниците ми разберат, че ти пиша това, ще лежа в Гитмо в Залива, докато не стана на осемдесет и пет.

Дори да не успеят да пробият „ПараноидЛинукс“, има фалшиви копия на „ПараноидЕксбокс“. Отметките не съвпадат, но колко хора ги проверяват, освен мен и теб? Много хлапета са вече мъртви, въпреки че не го осъзнават.