Адвокатът с линкълна
- Автор: Коннелли Майкл
- Серия: Mickey Haller #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Адвокатът с линкълна». Краткое содержание книги:
Холър е „мобилен“ адвокат, чийто кабинет е задната седалка на един линкълн. Той пътува между отдалечените съдилища на Лос Анджелис, за да защитава всевъзможни клиенти. Рокери, мошеници, пияни шофьори, наркопласьори – всички са в клиентския списък на Мики Холър. За него правото рядко е свързано с понятия като виновност и невинност – то се свежда до пазарлъци и манипулации. Понякога обаче право означава и „правосъдие“.
Плейбой от Бевърли Хилс е арестуван за упражнено насилие върху жена, която е забърсал в един бар. Той избира Холър да го защитава и Мики се сдобива с първия си богат клиент от години насам. За това мечтае всеки адвокат. Уликите се трупат и Холър решава, че това трябва да е най-лесното дело в цялата му кариера.
После убиват негов близък и Холър открива, че търсенето на невинността го е изправило лице в лице със зло, чисто като пламък. За да избяга, без да изгори, той трябва да приложи всички тактики, маневри и инстинкти от арсенала си – този път, за да спаси собствения си живот.
„Адвокатът с линкълна“ е поразителна проява на писателско майсторство – най-човечният, завладяващ и смайващо изненадващ роман на писателя, когото „Пъблишърс Уикли“ нарича „съвременният Достоевски на криминалната литература“.
– Къде бяхте сутринта, господин адвокат?
– Моля?
– Просто рутинен въпрос. Местопрестъплението предполага, че жертвата е познавал убиеца. Позволил му е да влезе в кабинета. Както вече казах, сигурно е седял на бюрото, когато е бил прострелян. Струва ми се, че присъствието на убиеца изобщо не го е притеснявало. Ще трябва да проверим всичките му познати, и по служебна, и по приятелска линия.
– Искате да кажете, че съм заподозрян, така ли?
– Не, просто се опитвам да си изясня нещата и да ги фокусирам.
– Цяла сутрин си бях вкъщи. Имах среща с Рол на Доджър Стейдиъм. Тръгнах за стадиона към дванайсет и когато се обадихте, ме заварихте там.
– Ами преди това?
– Както казах, бях си вкъщи. Сам. Обаче към единайсет разговарях по телефона, което доказва, че съм бил там, а домът ми е най-малко на половин час от тук. Ако са го убили след единайсет, аз съм вън от подозрение.
Ланкфорд не лапна въдицата. Не ми каза часа на смъртта. Може още да не го знаеше.
– Кога за последен път разговаряхте с него? – вместо това попита той.
– Снощи по телефона.
– Кой на кого се обади и защо?
– Той ми се обади и попита дали мога да отида по-рано на мача. Отговорих му, че мога.
– Защо?
– Той обича да… обичаше да гледа загряването. Каза, че можело да обсъдим някои подробности по делото Рулей. Нищо конкретно, но миналата седмица не ме беше осведомявал за развитието на разследванията си.
– Много благодаря за съдействието – саркастично заяви Ланкфорд.
– Нали разбирате, че току-що постъпих така, както съветвам да не прави всеки клиент и изобщо всеки, който е готов да ме послуша? Разговарях с вас без адвокат, разкрих ви алибито си. Сигурно съм се побъркал.
– Нали вече ви благодарих.
– Можете ли да ни кажете нещо друго, господин Холър? – обади се Соубъл. – За господин Левин или неговата работа?
– Да, има още нещо. Нещо, което сигурно трябва да проверите. Обаче искам да си остане поверително.
Вперих очи в униформеното ченге, което стоеше в коридора. Соубъл проследи погледа ми и ме разбра.
– Полицай, би ли изчакал навън, моля? – извика тя.
Униформеният излезе – стори ми се ядосан, може би защото го отпращаше жена.
– Добре – рече Ланкфорд. – Какво искате да ни съобщите?
– Ще трябва да проверя точните дати, обаче преди няколко седмици, през март, той работи по друго дело, свързано с мой клиент, който предаде един наркодилър. Левин се обади на някои хора, помогна за разпознаването на дилъра. После научих, че оня бил колумбиец и имал доста широки връзки. Може да е имал приятели, които…
Оставих ги сами да довършат многоточието.
– Не знам – вторачи се в мен детективът. – Доста чисто е извършено. Не ми прилича на отмъщение. Нито са му прерязали гърлото, нито са му изтръгнали езика. Един изстрел, плюс това, че са претършували кабинета. Какво може да са търсили хората на дилъра?
Поклатих глава.
– Може би името на моя клиент. Според споразумението, което постигнах, самоличността му се запазваше в тайна.
Ланкфорд замислено ме погледна.
– Как се казва клиентът?
– Не мога да ви кажа. Адвокатска тайна.
– Добре, ето, че пак почнахме с тия глупости. Как да разследваме тая информация, след като не знаем дори името на клиента ви? Хич ли не ви пука, че приятелят ви лежи там на пода с парче олово в сърцето?
– Пука ми, да. Явно аз съм единственият тук, на когото му пука. Обаче също така съм обвързан от правните принципи и етика.
– Възможно е клиентът ви да е в опасност.
– Нищо не заплашва клиента ми. В затвора е.
– Жена е, нали? – попита Соубъл. – Все повтаряте „моя клиент“, вместо „той“ или „тя“.
– Няма да разговарям с вас за моя клиент. Ако ви интересува името на дилъра, то е Ектор Аранде Моя. Намира се във федерален затвор. Струва ми се, че обвинението е повдигнато от Управлението за контрол на наркотичните вещества във връзка с дело в Сан Диего. Повече нищо не мога да ви кажа.
Соубъл си записа всичко. Реших, че вече съм им дал достатъчно основания да оставят на мира Рулей и да не търсят педерастки мотиви.
– По-рано идвали ли сте в кабинета на господин Левин, господин Холър? – попита ме тя.
– Няколко пъти. Обаче не през последните два месеца, най-малко.
– Имате ли нещо против да дойдете с нас отзад? Може би ще забележите нещо странно или липсващо.
– Той още ли е там?
– Жертвата ли? Да, още е така, както са го открили.
Кимнах. Не бях сигурен, че искам да видя трупа на Рол Левин на местопрестъплението. После изведнъж реших, че трябва да го видя и че не бива да забравям гледката. Това щеше да разпалва решимостта ми да изпълня плана си.