Убиецът на президента
- Автор: Хейг Брайан
- Серия: Шон Дръмънд #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Убиецът на президента». Краткое содержание книги:
Бившият командос и настоящ военен адвокат е изпратен в Отдела за специални проекти на ЦРУ — нова структура, специализирана в борбата с най-големите заплахи за националната сигурност. Когато началникът на канцеларията на Белия дом е брутално убит, а до трупа му е открита бележка с обещание за нови жертви, сред които е и президентът на САЩ, той разбира, че е изправен пред най-голямото предизвикателство в своята кариера. В екип с чаровна специалистка по психологическо профилиране от ФБР Шон се впуска в атака.
Анонимен сайт в интернет обявява награда от 100 милиона долара за главата на американския президент, а подозренията падат върху безследно изчезнал агент от тайните служби. Едва след приключилата с престрелка драматична ситуация, в която самият той е заложник, Шон си дава сметка, че силите на реда са допуснали огромна грешка, която е длъжен да поправи.
— Води ли се присъствена книга?
— Винаги, но само за предварително насрочените заседания. Разбира се, някои любими служители като мисис Хупър могат да се появят там съвсем спонтанно.
— Ето, виждате ли? — кимна мисис Хупър.
— Но в тези случаи агентът на пост пред вратата на президента уведомява оперативния център — повиши глас Уордъл. — И имената на въпросните служители също попадат в книгата.
— Така си и мислех — кимна Таунзенд. — Възможно ли е Джейсън Барнс да е имал достъп до книгата?
— Не мога да го изключа. Той е разполагал с пропуск за оперативния център, а работещите там са му били приятели. Би могъл да прегледа книгата лично или да помоли някой приятел.
Останах с впечатлението, че на директора Таунзенд и на Чък Уордъл много-много не им пука за мисис Хупър, а самите им реплики бяха доста любопитни. Когато атовете се ритат, магаретата трябва да стоят настрана. В същото време Таунзенд не ми правеше впечатление на дребнав и отмъстителен човек. А това означаваше, че тук става нещо. Джени ми хвърли един полувъпросителен поглед, на който отговорих с леко повдигане на веждите. Това й беше достатъчно, за да се обърне към Таунзенд:
— Бихте ли ни обяснили как е било взето решението, сър?
— Ще ви обясня — кимна директорът. — По мое мнение обвиненията срещу Калхун Барнс бяха проблематични и доста спорни. Не разполагахме с живи или поне в нормално психическо състояние свидетели. Нямахме други веществени доказателства освен трите анулирани чека и думата на Филип Файнбърг, който обаче твърдеше, че не е присъствал при предаването на чековете, а е научил по-късно.
Дойде моментът да вкарам в действие адвокатските си умения.
— Всяко друго твърдение би го направило съучастник — подхвърлих аз. — Освен това имам чувството, че вие не сте повярвали на съдията Файнбърг, сър.
— Така е, не му повярвах. Отдалеч личеше, че изпитва люта омраза към Барнс. Затова бях малко обезпокоен от обвиненията му.
— А от мотивите му?
— Фактически и от тях. Първоначалните му обвинения бяха многопосочни. Интимни контакти със служителки в кантората, надуване сметките на клиенти и още куп такива неща. Аз имам доста голям опит с оперативните проверки и знам, че някои ги използват за разчистване на лични сметки — особено когато става въпрос за хора с високо служебно или обществено положение…
— Значи сте си помислили, че Файнбърг се опитва да унищожи Барнс?
— Как да кажа… Обвиненията, че Барнс е подкупил въпросните трима съдии, дойдоха доста по-късно и това ми се стори подозрително. — Очите му пробягаха по лицата на присъстващите. — Сега те имат смисъл, но тогава нямаха обяснение. Освен това той не ми каза как тези чекове са се озовали у него — което автоматично създаваше проблеми от юридическа гледна точка. Свързани най-вече с една доста дълга верига от проблеми с правата на достъп. Все пак си мисля, че тъкмо мотивите му най-много ме усъмниха. В този дух беше и докладът ми пред президента.
— Което беше напълно достатъчно — настоятелно се обади мисис Хупър. — Става въпрос за Вашингтон в края на краищата. Всичко се проверява. Барнс беше голямо момче, а на всичкото отгоре предварително го предупредиха, че трябва да е чист като вода ненапита. Но се оказа, че не е.
Всички си давахме сметка, че при президента е имало доста спорове, а мисис Хупър вероятно е настоявала за по-безопасния метод — да хвърлят Барнс на акулите и да забравят за случая. Сега вече беше без значение дали Калхун Барнс е бил затънал в корупция, или е имал душа на светец — разбира се, последното вече беше напълно изключено. Значение имаше само това, за което спомена Джени — кой друг е бил ангажиран във вземането на решението за сваляне на кандидатурата на Барнс. И съответно е попаднал в списъка за ликвидиране на Джейсън и се нуждае от специална охрана.
Разбира се, Таунзенд оцени това и се обърна към Джени:
— Мисля си за твоя съкратен списък… В него трябва да включим мен, мисис Хупър, министъра на правосъдието, юридическия съветник на Белия дом и Мийд Евърхил. Провери също в архивите на службата си кои агенти са участвали в разследването.
Джени кимна.
Мислейки две стъпки напред, Филис се обърна към Таунзенд и каза:
— А какво става с обявената награда, Марк? Все още ли трябва да се тревожим от нея?
Директорът не отговори, а хвърли един подканящ поглед към Джени. Интересно, много интересно.
— Не можем да я изключим — каза партньорката ми. — Разбрахме, че Барнс е бил информиран за наградата на следващата сутрин, след като ние открихме обявата. Разполагал е с най-малко четирийсет и осем часа да заяви кандидатурата си преди затварянето на интернет сайта.