Още един скандал
- Автор: Додд Кристина
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Боянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Още един скандал». Краткое содержание книги:
Преди четири години Мадлин е обожавала Гейбриъл и дръзките му целувки. Но в този момент възможността да се омъжи за съшия непознат човек й се струва много по-привлекателна, отколкото да се изправи лице в лице с Гейбриъл — човекът, който я е предал, но който все още владее сърцето й…
Мадлин не разбираше за какво чак толкова са тези излияния. Едва си спомняше Хърт, Тамзин и неудачната си сватовническа авантюра.
— И да увеличим възнаграждението ви, разбира се — побърза да добави лейди Табард. — Не искаме Тамзин да загуби новата си компаньонка.
— Извинете ме. — Мадлин изхълца и се шмугна покрай матроната. Отиде до спалнята, затвори вратата след себе си, опря се на стената и бавно започна да се свлича надолу.
От леглото се чу подсмърчане. Мадлин застина и се втренчи в плачещата купчинка, просната на юргана. Разбира се. Лейди Табард беше споменала, че Тамзин е тук. Май Тамзин не беше доволна от полученото предложение. А може би страдаше от някакъв друг глупав проблем, който мъчи само осемнайсетгодишните.
Да съчувства на една хлапачка? Нямаше да стане.
Тамзин вдигна глава и се втренчи в Мадлин.
— Какво ти е? — попита тя, подрезгавяла от плач. Погледът, който Тамзин й отправи: нещастен, но загрижен — срина защитните й прегради.
— Трябва да се махна оттук — избъбри тя, разстроена от съчувствието на момичето. — Лорд Кемпиън току-що… току-що…
— Нарани ли те?
Мадлин поклати глава:
— Крещя ли ти? Не, това нямаше да те притесни. — На Тамзин й просветна и тя се изправи: със зачервени и подпухнали очи, с ръце отпуснати в юмруци покрай хълбоците.
— Той те е отхвърлил?
Мадлин кимна.
— Как смее?
Крехкото й самообладание се срина и тя бурно се разрида. През целия си живот не беше вдигала такава олелия, дори когато беше осемгодишна и баща й я забрави в един хан. Тя затисна с юмруци устата си и опита да спре виенето си.
— О, клета ти! — Тамзин скочи и я прегърна. — Хайде, ела. На леглото има място и за двете ни.
Ридаейки жално, Мадлин нерешително пристъпи напред и се хвърли на леглото. За пръв път поглеждаше истината в очите.
Гейбриъл не я искаше. Тя му се беше отдала докрай, а той не я искаше.
Тя стисна завивките и зарева, превита от болка. Тамзин размачка раменете й.
— Всички мъже са гниди и мръсни, вкиснати, безскрупулни свине.
Мадлин кимна и отново ревна.
— Ти… ти наистина си херцогинята, нали?
Мадлин затаи дъх, вдигна глава и погледна девойката.
— Или по-скоро… маркиза Шеридан и бъдеща херцогиня. — Тамзин пъхна кърпичка в ръката й. — Отначало си мислех, че ти си причината за раздялата на нейна светлост с лорд Кемпиън, но когато чух слуха, че ти си истинската херцогиня, осъзнах, че това обяснява нещата: защо си толкова лоша компаньонка и толкова те бива да управляваш… всички. — Очите на Тамзин отново се изпълниха със сълзи. — Заради теб имам успех. Предизвиках сензация. — Момичето с вой се просна по гръб на леглото. — Толкова ме е срам.
Мадлин се изправи на лакти и на свой ред погали Тамзин.
— Няма от какво да се срамуваш.
— Напротив. Прекарвам си отлично, танцувам и флиртувам, а горкичкия, нещастен Джефи си стои сам вкъщи.
Мадлин спря да я гали.
— Аха. Изпитваш чувство за вина — констатира тя.
— Да-а-а — изхълца Тамзин във възглавницата. — А… лорд Хърт поиска ръката ми от татко и аз с-се з-забавлявах.
— Това е напълно нормално. Хърт е богат и въпреки отвратителния си вкус в облеклото никога досега не е отправял брачно предложение. Това си е триумф за теб.
— Но Джефи…
Търпението на Мадлин се беше изпарило от горещината на собствената й криза.
— Наистина ли смяташ, че Джефи си седи вкъщи и чезне по теб? Бас държа, че сега ухажва някоя хубавица на селските танци.
Изведнъж Тамзин спря да плаче. Тя се изправи и яростно погледна Мадлин със зачервените си очи.
— Говориш като Онази личност. Тя никога не е харесвала Джефи.
— Затова ли се влюби в него? За да вгорчиш живота на мащехата си?
Гневът се излъчваше от Тамзин на вълни.
— Само защото си херцогиня…
— Не означава, че съм лишена от здрав разум. — Мадлин се огледа за чиста кърпичка и накрая и подаде ъгълчето на чаршафа. — Джефи не е за теб. Знаеш го. Ако наистина го обичаше, нямаше да те е грижа кой ти е предложил. Щеше спокойно да танцуваш и да се веселиш, уверена в истинската си любов — и в това, че любимият чака завръщането ти. Но при теб не е така, защото Джефи е просто едно момче, което родителите ти не харесват.
Двете жени премериха погледи.
— Ти открила ли си истинската любов?
— Да. — Долната устна на Мадлин потрепери.
— Ако това е истинската любов, мерси, не ми е изтрябвала — изтърси Тамзин.
— Колко си мъдра. — Мадлин се отпусна на възглавницата. Сълзите се стичаха от очите й, но не облекчаваха болката.