Омагьосаните
- Автор: Лоуэлл Элизабет
- Серия: medieval #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Големанова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Омагьосаните». Краткое содержание книги:
Тя познава само студенината на мъжете и едно предателство, толкова дълбоко, че е погубило нейната душа. Не вярва на никой мъж и говори само чрез тъжните песни на своята арфа. Такава е Ариана, против волята си омъжена за Саймън.
Двамата се женят, за да се възцари мир в спорните територии, но само сватбата не е достатъчна. Саймън трябва да разбуди страстта на Ариана, а тя — да спечели неговото доверие. Двамата трябва да се предадат на любовната магия… или да умрат.
С изключение на Доминик и Саймън, разбира се.
— Господарю — рече Мари, като се поклони ниско на Доминик по сарацински обичай. — Твърде рядко те виждаме.
Чувствената светлина в тъмните очи на Мари и дрезгавината в гласа й казваха друго — ако Доминик някога се умори от съпругата си, Мари би била готова да го обслужи по всякакъв начин.
Мег се усмихна, като истински се забавляваше. Двете с Мари бяха постигнали споразумение на четири очи. Мари трябваше да престане да лежи в очакване на Доминик и да прелъстява само неженени мъже или Мег щеше да се погрижи да я прати в някой лондонски бордей.
— А ти, Саймън — промърмори Мари, като му се усмихна изпод дългите си мигли, — тъжно е, че един така щедро надарен мъж е тъй пестелив в… присъствието си.
Устните й, червени като зряла череша, леко се нацупиха за миг, само за да се разширят в чувствена усмивка, която бе само за Саймън и единствено за Саймън. Мари пристъпи много близо до него, застана на пръсти и го целуна по устните.
За миг Саймън се вцепени, сякаш някой го беше цапардосал. Сетне отпусна ръце и прие целувката на Мари с лекота, която издаваше дълго познанство.
Ариана ги гледаше и помисли как прекрасно би изглеждала нейната кама, обсипана със скъпоценни камъни, между лопатките на Мари.
— Моите поздравления за добрия ти брак, сър — рече Мари, когато Саймън свърши с целувката.
Дрезгавината в гласа на Мари се бе удвоила. Клепачите й бяха натежали и тя гледаше само Саймън. Ловките й ръце се плъзнаха надолу по корсета на роклята й и покрай пътните бедра. Червената коприна — подарък за сбогом от Доминик — проблясваше като жива на светлината на борината.
— Благодаря — отвърна Саймън.
Той небрежно увеличи разстоянието помежду им, но недостатъчно, за да е доволна Ариана. Всеки път, когато Мари поемаше дълбоко дъх, а тя сякаш не знаеше друг начин, върховете на едрите й гърди почти се докосваха до Саймън.
— Надавам се, че няма да забравиш старите приятели, които споделяха… всичко… с теб по време на Свещената война — рече Мари.
— Не забравям нищо — обеща Саймън нежно.
За миг дългите мигли на Мари паднаха надолу, закривайки очите й. Сетне отново вдигна поглед към Саймън. Устните й проблеснаха влажни, а очите й бяха полупритворени. Втвърдените върхове на гърдите й ясно изпъкваха през червената коприна.
— Нито аз съм забравила — промълви Мари. — Най-малко теб, тъй като ти беше най-добрият. А това помниш ли?
— Мари — намеси се Мег. — Помниш ли сделката ни?
— Да, лейди Маргарет.
— Саймън също е женен.
Мари се усмихна и преди да заговори, метна кос поглед към Ариана.
— Да, милейди — рече тя, — но из крепостта открито се говори, че лейди Ариана не се интересува чие легло топли нейният съпруг, щом не е нейното.
— Това не е вярно — рече отчетливо Ариана.
Усмивката на Мари подсказваше, че не вярва.
— Радвам се — промърмори Мари, но говореше на Саймън. — Прекалено дългата сабя ръждясва, ако няма ножница.
Пръстите на Мари се насочиха направо от връзките около шията на Саймън към ширитите на бричовете му. Ръката му се стрелна с изумителна бързина, като не позволи на пръстите на Мари да постигнат целта си.
— О, Саймън — рече дрезгаво Мари, като се наведе към него. — Щастлива съм, че имаш истински брак. Сабята ти е прекалено изящен инструмент, за да страда пренебрегната. Заслужава да бъде такава, каквато я помня добре — твърда и бляскава вследствие на грижливото излъскване.
Преди Ариана да успее да каже нещо, Саймън заговори.
— Томас — рече неутрално той.
— Да? — отвърна ухилен Томас.
Саймън погледна към завършената курва, чиито пръсти дори и сега се плъзгаха по китката му, като галеха чувствителната кожа там, сякаш той я държеше като любовник, а не като мъж, който едва издържа. Той й се усмихна бавно.
Само Мари бе достатъчно близо, за да види, че очите на Саймън бяха като черни камъни, в които нямаше нито топлина, нито хумор.
— Заведи държанката си другаде — рече Саймън леко, — преди Ариана да е решила на кое място да забие камата, която държи.
Ариана погледна надолу към дясната си ръка. Дръжката, инкрустирана с аметисти, проблесна между пръстите й. Самото острие лъщеше ярко и бе очевадно наточено. Тя не помнеше кога е извадила камата от ножницата й.
— Навярно Мари ще трябва да сключи същата сделка с лейди Ариана, която е сключила и с мен — рече Мег.
— Да, навярно би трябвало — съгласи се Мари.
— Каква е тази сделка? — едновременно попитаха Саймън и Доминик.
Мари смигна на Доминик, погледна косо Саймън и се обърна към Ариана.
— Ще спра да измъчвам съпруга ти — каза тя.