Новите български демони
- Автор: Рот Юрген
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Продева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Новите български демони». Краткое содержание книги:
Защо обикновеният гражданин изпадна в летаргия, докато политико-криминалните групировки играят главната роля? Защо онези сили, които управляваха по времето на комунистическата диктатура, и днес, при демокрацията, все още имат голямо влияние? И кои са всъщност безскрупулните печалбари от това положение?
Юрген Рот е сред водещите разследващи журналисти в Германия. Той е задълбочен анализатор на организираната престъпност и мафиотските структури в страните от Централна и Източна Европа. Автор е на редица бестселъри, сред които „Червените босове“, „Мрежите на терора“, „Олигархът“, „Гангстерите от Изтока“, „Кланът Германия“ и др.
След няколко пътувания в България, на основата на лични контакти и грижливо проучвани източници, Юрген Рот представя гледната точка на един независим външен наблюдател за престъпността, корупцията, „обръчите от фирми“ и липсата на законност и ред, които олицетворяват българската политическа действителност през последните 18 години.
Наистина ли е така? Следите на братята Чорни водят и до Германия, и до Австрия. Още в средата на 90-те години братята използват Лондонския клон на хамбургската „Вестландесбанк“ за трансфер на значителни суми. Много милиарди марки минават тогава през сметките на филиала в Лондон. През есента на 1996 г. обаче според „Хамбургише Ландесбанк“ тази доходоносна делова връзка се разпада. Причина за оттеглянето на банката вероятно е докладът на британската полиция, в който се твърди, че: „Братята Чорни контролират различни фирми. Сведенията сочат, че те се използват от организираната престъпност за пране на пари“.
Движения по сметките на предприятия, приписвани на двамата братя, се забелязват отново едва през 1999 г. Тогава „Вестландесбанк“ изпраща сигнал до прокуратурата в Дюселдорф. Става дума за невероятната сума от общо 14 милиарда марки, които са минали през сметките на „Вестландесбанк“. Когато това става известно, във Федералното канцлерство е свикано кризисно съвещание. 14 милиарда марки е сума от политическо-стратегически мащаб. По съвет на прокуратурата банката не закрива сметките, за да се съберат и други сведения за финансовите взаимоотношения на „Транс Уърлд“. „Връзката с «Вестландесбанк» вероятно е осъществена от високопоставен служител на банката. В началото на 1997 г. той се премества в банка на Бахамските острови, за която се смята, че е собственост на бизнес групировката на Чорни. Този човек временно трябва да е имал право на достъп до части от депозираното в Дюселдорф състояние“, писа по-късно списание „Шпигел“. Тъй като произходът на парите не може да се установи (или не трябва, кой знае?), сумата няма как да не бъде освободена. „Вестландесбанк“, разбира се, прибира доста пари от комисионите по трансфера. След това въпросната огромна сума се появява в сметка в Израел. Както Майкъл Чорни, така и „Транс Уърлд“ оспорват обвинението в пране на пари във връзка със случая с „Вестландесбанк“.
„Транс Уърлд Груп“ е основана през 1992 г. с идеята да се разделят дейностите в алуминиевата промишленост: TWG доставя на фабриките в Русия суровината (пречистен алуминиев окис) и финансира производството на алуминий. В замяна след това получава готов алуминий за износ. TWG сключва с руските производители на алуминий възможно най-изгодните договори и за кратко време става един от най-важните доставчици на тази суровина на световния пазар. През 1995 г. на Лондонската борса за метали чрез въпросната фирма са сключени сделки за над един милион тона алуминий, или 5 % от продукцията в световен мащаб. Оборотът на компаниите от TWG достигна един милиард долара.
Братът на Майкъл Чорни Лев играе важна роля в тези събития. Той осъзнава, че за финансиране на дейността си е нужно да привлече чужди инвеститори. Идеален за тази роля се оказва лондончанинът Дейвид Рубен. За Лев Чорни е важно също така да използва фирмите на TWG, за да узакони съмнителните си финанси. Такава поне е теорията на международните следователи. Чорни вижда потенциално високата рентабилност на производството на алуминий и изкупува значителни дялове от фирмите, за да може да постави фабриките под свой контрол. Но съществуват някои ограничения от страна на държавата. Едно лице може да държи само 20 % от дяловете на фабрики за стратегически суровини. Ето защо Чорни създава множество офшорни компании в Монако, Гибралтар, Швейцария, на Вирджинските и Бахамските острови и в Кипър. Те, от своя страна, основават дъщерни фирми в Русия. Чрез мрежата от тези дъщерни фирми Чорни купува толкова много дялове, че през 1995 г. TWG става най-големият собственик на заводи за добив на алуминий в Братск, Красноярск, Сиянск, Новокузнецк и Навой. Тогава обаче някой в Москва забеляза, че голяма част от фирмите в чужбина са работили с фалшиви акредитиви. Министерството на вътрешните работи на Русия потвърди, че фирмата „Транс Сис“ се е сдобила с първоначалния си капитал чрез фиктивни банки в Чечения и с този трик е заблудила Националната банка. Говори се за 800 милиона щатски долара, които са присвоени с помощта на фалшиви платежни нареждания. Доказателства, които да могат да се използват в евентуален съдебен процес, така и не се намират, макар убеждението, че зад тази широкомащабна операция стои Чорни, да е особено силно. Във всеки случай руският бизнесмен проявява завидно умение да открива вратичките в закона и да реализира съответни печалби.