Дворът на хилядата слънца
- Автор: Кол Алън, Бънч Крис
- Серия: Стэн #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дворът на хилядата слънца». Краткое содержание книги:
Но още в първите три месеца на Първичен свят най-опасните оръжия, на които Стен се натъква, се оказват изкусните лъжи на дворцовите политици. Мястото изглежда неподходящо за честен боец. После бомба превръща един космически пристанищен бар и трима непознати в скрап и добре омесен хамбургер. Заключенията казват „заговор“ и сочат право в имперския персонал.
Само бързата — и кървава — работа на Стен, Алекс Килгър и една желязна детективка ще опазят империята цяла и Вечния император — жив.
Изчакаха го да каже още нещо, но след като замълча, продължиха да четат.
5. Кай Хаконе очевидно е един от главните конспиратори. Ключовите индикатори тук са Стинбърн и многото други връзки с Битката за Сарагоса. Стен беше нападнат веднага след разпита на заподозрения.
6. „Заара Варид“ е друга връзка с Битката за Сарагоса. Въпрос: какво общо може да има един разрушен кораб с конспирацията?
7. Усложняващ фактор: Хаконе няма връзка с двореца, Той е известен противник на Императора и не е добре дошъл там.
— Кога ще го арестуваме тоя шибаняк, момко? Ще му усуча червата на шнурче и ще разбера какво знае.
— Невъзможно, Алекс — каза Стен. — За да се справим с това, трябва да изловим всички едновременно. Особено вътрешния човек в двореца.
— Ако спипаме Хаконе сега, се издънваме — съгласи се Хайнис.
Наведоха глави да дочетат останалото.
8. Трябва ли да проверим архивите за още данни за Сарагоса? Може ли да има други скрити връзки?
— Да разполагаш случайно с една година? — каза сухо Лиз. — Не знам дали има компютър в Империята, който може да направи този преглед за по-кратък срок.
— Тогава забравете тази точка — каза Стен.
— Това ли е всичко? — попита Хайнис.
— Да — отвърна Стен. — Освен Хаконе.
— В момента го обработвам — каза Лиз и посочи миниекрана пред себе си.
— Едно глупаво предложение към експерт — обърна се Стен към Лиз.
Лиз се изкиска тихо.
— Когато всичко останало се издъни, глупакът започва да работи с компютър.
— Трябва да си има щаб някъде — каза Стен. — Хаконе не може да посреща и изпраща заговорници в дома си, или да се среща с тях по уличните кръстовища.
— Някаква вила ли? — предположи Хайнис.
— Нещо отдалечено? — каза Лиз.
Колинс вече превключваше на претърсване на собственост. Използваше същата програма, която бе спретнала, за да пробие през фирмения лабиринт на Стинбърн.
— Т’ва момче е военен фанатик — каза Алекс. — Там ще го спипаме, казвам ви. След като е написал тая своя адски велика книга за Войните на Мьо…
Преди да довърши думите си, отговорът изплува и си зае мястото на екрана. Предположението на Алекс бе улучило почти в центъра.
„Заара Варид“ — започваше текстът на екрана. „Регистр. № KH173. Кей 82. ЖЕЛАЕТЕ ЛИ ОПИСАНИЕ?“
— Да! — изрева Стен и Лиз набра командите.
Кай Хаконе беше собственик на малката и доста похабена космическа яхта „Заара Варид“, закотвена в едно частно пристанище само на сто километра от тях.
— Включи се към корабния компютър — отсече Хайнис.
— Не толкова бързо, лейтенант — каза Лиз. — А ако бордовият е на подслушване?
— Тя е права — каза Стен. — Твърде далече стигнахме, за да бързаме сега.
— Ще попитам компютъра дали корабът има нужда от сервиз — предложи Лиз. — Съвсем рутинно.
Отговорът бе отрицателен.
— Окей. Сега нещо официално, но ненабиващо се.
— Кога за последен път корабът е напуснал пристана? — предложи Стен.
Лиз набра клавишите.
— Преди повече от година. Идеално. Сега мога да претърся бордовия дневник. Но полека. Само повърхностна информация. Това ще задържи „Заара Варид“ на връзка. — Малкият съд започна да преравя дневника си, докато Лиз полека въвеждаше сондите си… като през цялото време се държеше леко встрани, прелитайки и бръмчейки като електронна муха.
— Погледнете това!
Лиз беше сканирала на бордовия интелект.
— Тази таратайка има компютър колкото за цял лайнер!
— За какво ще й трябва на една яхта толкова голям компютър? — попита Хайнис.
— Ох… не така! Скапана „Заара“… — Лиз бързо изключи. — Освен това си има повече тъпи капанчета, отколкото бири можеш да изпиеш — обърна се тя към Алекс. — Ако задържа още, най-малкото, което ще направи, е да изтрие.
Стен се смъкна отчаян на стола си.
— Това ли е всичко, което можеш да измъкнеш, Лиз?
— Не, изработих я да ми даде ключовете си.
Стен се надигна и каза.
— Дай ми ги. Хайде, Алекс. Мисля да направим малък взлом.
Тръгнаха към вратата.
— А, капитане? — каза Лиз.
— Да.
— Може би трябва знаете още нещо.
— Давай.
— „Заара Варид“ явно има бомба на борда. Изглежда доста голяма.
— Благодаря.
— Няма защо.
Стен и Алекс излязоха.
Глава 39
На борда имаше само една малка каюта и също толкова малък ускорител. Въпреки че ускорителят беше средна категория, по някое време някой бе вложил доста труд и старания, поддържайки пластдървото на пода и стените и абаносовите вещи и принадлежности. Но сега цареше истинска бъркотия. По пода се въргаляха разхвърляни дрехи и хранителни контейнери, които сегашният обитател дори не си беше направил труда да изхвърли в отпадната система.