Милост
- Автор: Дивер Джеффри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милост». Краткое содержание книги:
Майкъл е избягал затворник, осъден за убийство след показанията на Лиз Ачисън.
Четирима разгневени мъже са по петите му.
Най-яростни в преследването са психотерапевтът на Хрубек, изплашен, че тайните му ще излязат наяве, и съпругът на Лиз, който иска да убие престъпника, преди той да открие жена му.
Ала Майкъл познава Лиз по-добре от самата нея и съзнанието му е обсебено от чудовищна тайна, която ще съсипе живота на много хора…
В една безсънна, напрегната, ужасяваща нощ някой трябва да залови злодея…
С МИЛОСТ Джефри Дивър отново ни изненадва с уникалния си талант да създаде оригинален сюжет, психологически детайл при изграждане на образите и безпощадно напрежение.
Пристъпил към нея и тя се свлякла на колене, вмъкнала се в една дупка в скалите, петдесетина сантиметра висока. Завряла се може би два метра навътре и се свила разтреперана от студ и страх. Когато погледнала към изхода, видяла краката му. Носел обувки, големи обувки. Широки като плавници. Това я изненадало. По някаква причина очаквала да е бос, с дълги жълти нокти. Почудила се дали е убил някого, за да вземе обувките. Той клекнал и легнал по корем.
— „Добър опит“, не спираше да повтаря. „Ела тук. Ти си Ева, нали? Красавица. Трябва да обръснем тази шибана коса.“
Тя се свила назад и притиснала лице до скалата. Когато той посегнал към нея, закрещяла и пронизителните й писъци проглушили ушите й. Той също закрещял, опитвайки се да я накара да млъкне. Изпъхтял и отново се опитал да я хване. С огромно усилие пъхнал ръката си в дупката. Докоснал бедрото й. Лиз усетила как мазолестият му пръст се движи към коляното й. Чувството било като от опарване и останало и след като Хрубек се изправил и изчезнал.
Лиз останала свита, разплакана и отчаяно се опитвала да преодолее паниката. „Къде е той?“, питала се тя. Безопасно ли било да излезе? От тръгването й от плажа бил изминал половин час. Знаела, че Оуен все още не би трябвало да е дошъл, но Порша и Дороти сигурно са започнали да я търсят. Клер също би трябвало да е наблизо.
Забелязала, че по камъните навън падат дъждовни капки.
— Започнах да се измъквам. Тогава чух две неща. Едното бе гласът на Хрубек. Беше много близо и си говореше сам. Другият звук бе от гръмотевица.
Земята се разтресла. Лиз се уплашила да не би скалата над нея да се измести и да я притисне. Този страх обаче скоро се сменил с друг, по-основателен — да не се удави. Изведнъж сухото дере се превърнало в буен поток и дупката започнала да се пълни.
Лиз се придвижила по-близо до изхода. Ако Хрубек отново пъхнел ръка в дупката, щял да я хване лесно. Тя държала главата си настрани — единственият начин, по-който било възможно да се промъкне през тесния проход. Скоро по лицето й потекла кална вода. Тя я изплюла и се задавила. Изтрещяла нова гръмотевица и потоци вода залели камъните. Лиз се промъкнала към изхода, но не можела да се измъкне. В борба със силното течение най-после пропълзяла достатъчно близо, за да покаже ръката си навън. Хванала се слепешката за някакъв камък и се придърпала към него.
— Тогава камъкът се помести. Не беше камък, а обувка. Отдръпнах се бързо, но една огромна ръка ме сграбчи и ме измъкна навън. — Лиз отмести очи от Колер. — Банският ми костюм се закачи в един камък и се разпори.
Тя останала полугола, ала нямала избор — не можела да стои повече в дупката. Сега си спомняше как си е мислела, че е по-добре да се удави, вместо да бъде изнасилена и убита от безумеца. Докато я извличал от дупката, тя си представила как огромните ръце на Хрубек опипват гърдите й и се вмъкват между краката й. Заплакала.
Тогава чула мъжки глас:
— Всичко е наред, госпожо, няма нищо страшно. Какво е станало?
Лиз се отпуснала с облекчение в ръцете на пазача на парка.
Облегнала се на скалата под поройния дъжд и му разказа за Хрубек и Робърт. Той започнал да я разпитва, но тя не можела да се концентрира. Чувала само ужасните стонове, ечащи сред скалите. Идвали сякаш изпод земята, звукът се отразявал от скалите и продължавал да се чува все по-слабо и по-слабо, невероятно слабо, едва доловимо хленчене, което не преставало.
— „Какво е това? — попитах аз. — Спрете го. О, за Бога!“ И скоро стенанията престанаха — обясни Лиз на психиатъра.
Защото, както разбрала от друг пазач на парка, подземна река наводнила пещерата, където бил трупът на Робърт — пещерата, в която Клер се била крила през цялото време. Стенанията били всъщност виковете на момичето, което се удавило в прииждащата вода.
Оуен Ачисън спря рязко джипа си, изгаси фаровете и огледа пустото шосе.
Извади револвера от джоба си, слезе и освети с фенера прашното разширение. Тук Хрубек бе оставил велосипеда си и наоколо се виждаха следи. Някои от тях бяха от обувките на лудия, но другите му бяха непознати. Ясно беше, че Хрубек е седял на земята: подметките му бяха оставили дълбоки бразди, а седалището му — широк отпечатък.
Оуен не можеше да разбере какво е ставало тук. Следата от велосипеда продължаваше на запад по шосе № 236, но въпреки това Ачисън огледа внимателно отбивката, за да получи по-ясна представа за действията на беглеца. Наблизо видя обрасъл с трева черен път, който изчезваше в гората. Натам водеха следи от гуми, някои — пресни.
Малко по-нататък сред дървета, храсти, високи треви, лиани и мъгла продължаваше друг. Там, където той се губеше в сенките на дърветата, се виждаше кола, спряна сред храстите. Оуен насочи фенера си към нея, но разстоянието бе прекалено голямо, за да я освети, виждаше се само неясният й силует. Той предположи, че е изоставена, защото приличаше на двутонен модел „Детройт“, отдавна бяха престанали да произвеждат такива. Оуен не си даде труда да оглежда повече колата, върна се на шосето и потегли с джипа си бавно на запад, като на всеки сто метра спираше да се увери, че следата на велосипеда продължава.